Лидерите на Европейския съюз и Германия започнаха мащабна подготовка за План „Маршал“ за възстановяването на Украйна – по подобие на американската инициатива, която помага за съживяване на западните европейски икономики след Втората световна война.
Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен и германският канцлер Олаф Шолц събраха експерти от ЕС, Г-7, Г-20, Международния валутен фонд, Световната банка, международни организации, представители на Украйна и европейските страни на конференция в Берлин. Тя се проведе в началото на настоящата седмица и се концентрира върху съставянето на План „Маршал“ за Киев, който продължава защитата си срещу Владимир Путин и агресивната му война.
Идеята беше предложена от Шолц още преди срещата на Г-7 през юни. Тогава той разкри, че визитата му в Украйна му е напомнила за разрушението, характерно за много германски градове след Втората световна война. „Точно както белязаната от война Европа тогава, сега Украйна се нуждае от План „Маршал“, за да бъде възстановена, заяви той преди месеци.
А преди два дни повтори призива си и каза, че следвоенното възстановяване на страната ще бъде „мисия на цяло поколение“, която изисква стратегия от мащаба на Плана „Маршал“. Началото ѝ трябва да бъде дадено веднага, заяви Шолц в деня, в който се отбелязаха 8 месеца от началото на войната.
Според различни оценки подобен план ще струва между 350 млрд. и 1 трлн. евро.
Европейските страни вече имат опит в подобни програми по модела на американския план от средата на миналия век - за подпомагане на засегнатите от пандемията COVID-19 икономики, за опазване на околната среда и много други. Те обаче не могат да се сравняват по мащаб с това, което е нужно на Украйна.
Какво представлява Планът "Маршал"?
През 1947 тогавашният държавен секретар на САЩ Джордж Маршал предлага да се инициира Европейска програма за възстановяване, която да донесе нов живот на разрушения от войната континент.
Програмата включва отпускане на заеми от САЩ за финансиране на европейските усилия за възстановяване, както и внос на стоки, суровини и хранителни продукти в Европа. В периода 1948-1952 г. на 16 различни държави - сред които Западна Германия, Италия, Франция и Великобритания - са предоставени над 12 млрд. долара (приблизително 150 млрд. долара в по днешни стойности). Западна Германия получава приблизително 1,5 млрд. долара.
Вливането на парични средства не само дава началото на икономическото възстановяване на Европа, но и отворя нови пазари за САЩ.
Планът "Маршал" има и политическо измерение. Не всички европейски държави получават пари от САЩ. Докато Щатите се стремят да ограничат съветското влияние в Източна Европа, СССР забранява на Унгария, Чехословакия и Полша да се присъединят към Плана "Маршал", опасявайки се от контрола на Вашингтон над региона.
В Германия и в останалата част от Европа този план остава в историята като успешна програма, довела до икономическо възстановяване и помогнала за утвърждаването на демократичните структури на континента. Ето защо след различни войни и кризи в света мнозина посочват Плана "Маршал" като добър пример за следвоенно възстановяване.
План "Маршал" за Украйна?
Шолц очаква, че войната в Украйна няма да приключи скоро. Той каза, че както първоначалният План "Маршал" е бил насочен към дългосрочно възстановяване, така и сега Западът трябва да предприеме сходна времева стратегия.
"Ще ни трябват още много милиарди евро за целите на възстановяването - за години напред", заяви канцлерът пред германския парламент през юни. Той добави, че иска Украйна да продължи да получава широка европейска подкрепа във финансово, икономическо, хуманитарно и политическо отношение, както и доставки на оръжие.
Киев изчислява, че разходите за възстановяване могат да възлязат на 750 млрд. долара (760 млрд. евро). ЕС оценява тези разходи на 349 млрд. долара, като същото твърдят и от Световната банка. Някои експерти пък дават още по-висока цифра - цели 1 трилион долара.
Вернер Хойер - ръководител на Европейската инвестиционна банка, заяви още през юни, че възстановяването на Украйна ще отнеме 1 трлн. евро. Сега той заяви, че има нужда от програма, насочена към "глобална аудитория, а не само към данъкоплатците в ЕС".
Европейският съюз предложи усилията за възстановяване да бъдат координирани от Украйна съвместно с държавите от блока, Г-7 и Г-20, както и с международни финансови институции и организации.
Кой колко пари дава на Киев?
Според Урсула фон дер Лайен – Европа е предоставила над 19 милиарда евро финансова помощ на Украйна от началото на войната. От тях над 12 млрд. са от институции на ЕС, а останалите – директно от страни членки. До момента обаче са изплатени само около 7 милиарда евро. По-голяма част от тях са заеми, каза говорител на ЕК в петък. През май ЕК обяви 9 млрд. евро заем за Киев, но само 6 млрд. получиха подкрепата на страните членки. Едва около една трета от него е пристигнал успешно.
Според украински данни САЩ са отпуснали грантове на стойност 8,5 милиарда долара. Общо цялата помощ на Вашингтон от началото на войната е в размер на 17,6 милиарда долара.
Отделно, ЕК обяви, че работи по механизъм, по който да предоставя на Украйна бюджетна подкрепа за около 1,5 млрд. евро на месец през следващата година. Към това добавяме и 1 млрд., обещани за възстановяване на електрозахранването в нападнатата от Русия страна след пораженията от ракетните удари.
Същото обещаха и САЩ – че ще подпомагат финансово Украйна с 1,5 млрд. долара месечно по време на войната. До края на годината ще се отпуснат 4,5 млрд. под формата на грантове, според документ от администрацията на Джо Байдън отпреди месец.
Във Вашингтон обаче нещата са по-сложни, защото подкрепата към Киев зависи до голяма степен от резултатите на междинните избори през ноември. Ако републиканците си върнат контрола над Конгреса, съществува сериозна вероятност тази помощ да бъде съкратена.
ОЩЕ: Ще спрат ли републиканците парите на САЩ за Украйна, ако поемат контрол над Конгреса?
Кристалина Георгиева - управляващият директор на Международния валутен фонд, каза, че според изчисления на МВФ догодина дефицитът в бюджета на Украйна може лесно да достигне 5 млрд. долара месечно. Тя каза, че Киев ще се нуждае от външно финансиране от около 3 млрд. долара на месец, като тази сума може дори да нарасне до 5 млрд. долара – при положение че руските военни действия станат „още по-драматични“.
Световната банка мобилизира общо 13 млрд. долара спешно финансиране за Украйна, от които 11,4 млрд. са напълно изплатени, съобщава "Ройтерс".
Украинците искат проектът за възстановяване да използва руски активи, които са замразени от Запада, включително 300 милиарда долара депозити на Руската централна банка. Без съмнение, Москва трябва да плати военни репарации, отбелязва в. "Вашингтон пост". Има обаче правни, финансови и политически пречки.
"Светът не трябва да губи време, а да помогне на украинците бързо да възстановят страната си", каза на конференцията в Берлин Урсула фон дер Лайен.