Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Одеса в тревожно очакване на руската атака

21 март 2022, 09:05 часа • 15342 прочитания

Жителите на Одеса се подготвят за руската атака, която все още не идва. Потьомкинското стълбище, водещо към морето – един от символите на града, е съвсем опустяло. На върха му се извисява статуята на херцог дьо Ришельо, сега скрита под десетки чували с пясък. На терасата на близко кафене, иззад саксии с кедрови дървета, вместо посетители наднича танк, насочил дулото си към Черно море.

По улиците се виждат единствено въоръжени до зъби войници и нарядко по някой цивилен, забил поглед в земята. Елегантните павирани улици са преградени с циментови блокове и тежки противотанкови препятствия. В Националния театър за опера и балет завесата отдавна е спусната и никой вече не пее. Тишината е ужасяваща.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Украйна: Руснаците са изправени срещу нестихващи протести в окупираните градове (ВИДЕО) 

Цари усещане за нереалност. Трудно е да се отърсиш от чувството, че всеки момент отнякъде трябва да се чуе гласът на режисьора, който да извика: „Стоп!“ и нормалният живот да се завърне обратно.

Репортер на „La Presse“ се среща с няколко одесчани в тази напрегната и сюрреалистична обстановка. Сергей Назаров, млад кинематограф, познава добре всички тайни кътчета на Одеса, това е неговият роден град. Назаров разказва за Потьомкинското стълбище, където през лятото се прожектират филми на открито, за морето, което винаги е имало силата да го успокоява. Досега. Сега младият мъж се чувства смазан. Пред Одеса стоят руските военни кораби, готови за атака. Една част от плажа е минирана. А Сергей все още не може да повярва.

На 24 февруари призори, Сергей Назаров, заедно с всички останали украинци, е попаднал в тази нова реалност като в кошмар, от който не може да се събуди. Месец по-рано той е празнувал 27-ия си рожден ден в Рим, само на час и половина път със самолет от Одеса. Тогава Европа беше на един хвърлей и всичко изглеждаше възможно, нормално, лесно.

Но на 24 февруари Назаров научи, че войната е тук, без обаче да знае какво точно означава това. Откъде ще минава линията на фронта, кои ще са следващите цели, кога? През следващите три седмици той имаше време да научи какво е войната и странният, неопределен страх, че не си в безопасност никъде в собствената си страна, да стане част от него.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Путин арестува началника на „Росгвардия“ за изтичане на информация? 

Одесчани са в очакване на предстоящата офанзива. На 6 март президентът Володимир Зеленски обяви, че Русия планира атака към града до дни. На 11 март кметът на Одеса предупреди, че руските войски се готвят да обсадят едномилионния град. Но все още нищо. Одеса, стратегическа цел с жизненоважно пристанище за украинската икономика, е затаила дъх в очакване.

Сергей Назаров не може да избяга, тъй като на мъжете е забранено да напускат страната. Не може и да се бие, защото е със счупено коляно от катастрофа с мотоциклет. Но така или иначе, той не иска да се бие. „Аз правя филми“, казва той. Не война.

***

Когато сирените прозвучават за първи път в Одеса, в началото на руската инвазия, Сергей Денга затваря очи. „ В главата ми войната винаги е била черно-бяла, като в старите филми. Но когато отворих очи, небето беше синьо“, казва той. Струва му се толкова странно, почти немислимо - войната е прекалено сериозно нещо, за да може да се случва в цветове, мисли си той.

Рускоезичен комик, известен отвъд границите на Украйна, Сергей Денга се възползва от известността си, опитвайки се да се бори с пропагандата на Путин. Той публикува видеоклипове в YouTube, една от малкото платформи, които все още не са цензурирани в Русия. „Целта ми е да накарам руснаците да разберат, че пропагандата е дори още по-опасно оръжие от истинското“, казва той. Съпругата му заедно с 8-месечните им близнаци са намерили убежище в Полша.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Разстрелват ли руските сили цивилни в Украйна? Случаите се трупат 

Собствените му брат и сестра, живеещи в Москва, отказват да повярват в бруталната истина за военната офанзива в Украйна. Те не вярват и че Сергей е в опасност, нито че утре може да умре. Те преглъщат вечерните новини по телевизията "като зомбита" и подкрепят „специалната операция“ на Путин за „освобождаване“ на Украйна, разказва Сергей. Той не знае дали някога ще може да им прости.

***

В един още неминиран участък от плажа, десетки одесчани пълнят с лопати чували с пясък, с които ще бъдат укрепени болници, банки, контролно-пропускателни пунктове, но също и сградата на Националната опера и балет, която е истинско архитектурно бижу. За три седмици доброволците тук са напълнили 400 000 чувала с пясък.

Те знаят, че ако руснаците бомбардират, тези чували ще осигурят съвсем нищожна защита за паметниците на Одеса. Но въпреки това продължават да идват на плажа ден след ден и да товарят чувалите. Просто защото имат нужда да правят нещо в очакване на атаката. Да се почувстват полезни. Да не полудеят.

***

В 5 часа сутринта на 24 февруари един приятел събужда Микола Новосолов, за да му каже, че войната е започнала. „Когато разбрах, че е истина, плаках десет минути, без да мога да спра. В това нямаше смисъл - война в сърцето на Европа, през 21-ви век“, разказва той.

И ето го сега във влажните и студени помещения на военен учебен център в Одеса, където се учи да стреля. Заобиколен от обикновени украинци, като него, решени да се научат как да боравят с Калашников. Тук има срамежливи тийнейджъри, бащи на семейства, млади момичета. Никой от тях няма военен опит, но всички се надяват да си дадат някакъв минимален шанс. В случай че се наложи.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Бивш съветник в Кремъл: Путин направи грандиозна грешка в преценката си 

Микола Новосолов ще се бие само ако е принуден, за да се защити. Семейството му го няма, в Одеса е останала само възрастната му майка, която е твърде слаба, за да бъде евакуирана.

„Ако ми бяха казали, че един ден ще се уча да сглобявам и разглобявам АК-47 за рекордно кратко време, нямаше да повярвам“, казва той. „В живота съм инвестиционен консултант“, добавя.

***

Ако се върнем няколко години назад, през 2014 г. по време на Майдана рускоезичният Одески регион за известно време като че ли се изкушава от идеята за независимост, подобно на Донецк и Луганск в Източна Украйна. Но опитът за проруски бунт довежда до сблъсък между украински националисти и рускоговорящи протестиращи, които се оказват хванати в капан в горяща сграда. Стигна се до 40 смъртни случая.

И тази трагедия стана причина страстите да се успокоят. Обикновените рускоезични са раздразнени от опитите на Киев да наложи украинския като официален език в страната. Но не и до степен да поискат да бъдат „освободени“ от Русия.

„В началото 5% от жителите на Одеса бяха проруски настроени“, казва Хана Ятвецка от еврейската общност в града, самата тя рускоговоряща. „Тези хора мислеха, че ако седят и не правят нищо, руснаците ще превземат града и всичко ще бъде наред. Сега вече всички осъзнават, че може да стане много зле. Виждат бомбардировките в Харков и в други рускоезични градове на изток. Никой вече не иска да бъде спасен от Русия!“, добавя тя.

Всички колебания са се изпарили с бруталната инвазия в Украйна на президента Путин. Той успя да обедини украинския народ, както никога досега. Срещу него самия.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Да родиш в бомбоубежище (СНИМКИ) 

По материали на Изабел Ачи, La Presse

Елена Страхилова
Елена Страхилова Отговорен редактор
Новините днес