Русия обяви победа в Бахмут на 21 май 2023 г., след като се сражаваше за града, намиращ се в Донецка област на Украйна, в продължение на почти една година. Битката отбеляза първата заявена руска победа в голям град след превземането на Северодонецк и Лисичанск през лятото на 2022 г.
Само че сраженията за Бахмут все още продължават, тъй като украинските сили си възвръщат инициативата и контраатакуват фланговете северно и южно от града. ОЩЕ: Бахмут: Леко затишие и караници за руските жертви между Пригожин и Гиркин (ВИДЕО)
ОЩЕ: Уточнение от Украйна: Зеленски не каза, че руснаците са превзели Бахмут
Едногодишният руски поход към града започна като част от теоретично смислено, но твърде амбициозно оперативно усилие, но завърши като чисто символичен акт, който струва десетки хиляди руски жертви, пише американският мозъчен тръст Институт за изучаване на войната (ISW).
Първоначално завземането на Бахмут е имало за цел да улесни руските офанзиви за обкръжаване на големи украински сили на изток и, по-специално, за превземане на големия и укрепен град Славянск от няколко посоки. Бахмут не беше основна руска цел в ранните фази на войната, а военното командване на Москва целеше да осигури административните граници на Донецка област, като директно превземе големи украински крепости. Освобождаването на по-голямата част от Харковска област от страна украинците през септември 2022 г. прекрати непосредствените руски заплахи за Славянск и, на второ място, за Краматорск. След това Бахмут се превърна в основна оперативна и политическа цел за Кремъл.
Градът се вписа в планираната руска зимна офанзива като една от няколкото линии на настъпление, които трябваше да завършат с осигуряване на границите на Луганска и Донецка област, но всички други опити за настъпление се провалиха, което още веднъж лиши битката за Бахмут от хипотетично оперативно значение до март-април 2023 г. Москва упорито се придържаше към усилията си да превземе Бахмут независимо от оперативния контекст и в крайна сметка стигна до контрол над разрушения град с ужасяващи разходи на жива сила и ресурси. Но радостта на ЧВК "Вагнер" беше кратка - после Евгений Пригожин пак отстъпи инициативата в района на украинците.
След фиаското и изтеглянето на Русия от Киев, както и след пренасочването на военните ѝ усилия на изток през април 2022 г., руското военно командване се стремеше да обкръжи голяма група украински сили в западната част на Луганска и източната част на Донецка област. Москва се стремеше да проведе три едновременни маневри, които да превземат крепостта Славянск: настъпление на запад през Северодонецк-Лисичанск, придвижване на юг от Изюм (югоизточна Харковска област) и атака на север от Бахмут. Руското военно командване се стремеше да подсигури и напредне по магистрала Е40 - която свързва Изюм, Славянск и района на Бахмут - за да обкръжи бързо украинските сили в източната част на Донецка област и да напредне към западните граници на региона.
Превземането на Бахмут беше необходимо, но не и достатъчно условие за успеха на това мащабно обкръжаване. Руските сили превзеха Изюм в началото на април 2022 г. и района на Северодонецк-Лисичанск в края на юни и началото на юли 2022 г. Започнаха да извършват локални атаки югоизточно и източно от Бахмут през май 2022 г. По това време ISW написа, че е малко вероятно руските сили да завършат това широко обкръжение, тъй като няма да могат да напреднат достатъчно далеч или достатъчно бързо, за да го осъществят - оценка, която се оказа точна.
Руските операции в Северодонецк и Лисичанск се оказаха изключително скъпи и бавни, като изразходваха голяма част от руския настъпателен потенциал в Донбас. Това принуди руското военно командване да промени приоритетите си в Донецка област, за да завърши превземането на тези два града.
Москва се концентрира над Бахмут през юли-август 2022 г., след като атаките по линията Северодонецк-Лисичанск достигнаха своята кулминация. Силите на "Вагнер" започнаха нападения около селища на изток и югоизток от града, като използваха Попасна и окупираните преди това територии като плацдарм за по-нататъшни операции. Водената от Пригожин частна армия започна и да разширява силите си чрез набиране на затворници.
Успешните украински контраофанзиви в Харковска област през септември 2022 г., които освободиха Изюм, сложиха край на перспективата за широко обкръжение на украинските сили на изток. Също така лишиха атаките срещу Бахмут от оперативно значение.
Въпреки това наемниците на "Вагнер" засилиха офанзивите си към града и се ангажираха изцяло с битката за Бахмут през есента на 2022 г., вероятно за постигане на информационни и политически, а не на оперативни цели. Кремъл отчаяно се нуждаеше от каквато и да е победа на бойното поле, тъй като руските сили претърпяха голямо военно поражение в Харковска област през септември и в Лиман на 1 октомври. Самият Пригожин вероятно се стремеше да превземе Бахмут, за да убеди Путин да повиши свързаните с "Вагнер" служители в руското военно командване. Силите на ЧВК започнаха да засилват офанзивите си на североизток, юг и югоизток от Бахмут след назначаването на свързания с "Вагнер" армейски генерал Сергей Суровикин за командващ през октомври 2022 г. По-късно Пригожин твърдеше, че той и Суровикин са започнали операция "Бахмутска месомелачка", за да притиснат украинските сили. Целта остана неясна - други значителни руски офанзиви в ход нямаше, а украинските контраофанзиви завършиха с освобождаването на западната част на Херсонска област.
Така ЧВК "Вагнер" смени подхода си край Бахмут и погуби голяма част от своите около 40 000 вербувани затворници в смъртоносни атаки тип "човешка вълна".
Руското военно министерство започна да се подготвя за собствена зимна настъпателна операция през декември 2022 г. и вероятно по това време е започнало да намалява подкрепата си за "Вагнер", пишат от ISW. МО забрани на Пригожин да набира затворници в началото на януари и започна да пести мобилизирания персонал и военното оборудване. Значително спадна използването на артилерийски снаряди - от 60 000 на ден до 19 000-20 000. Затова и Готвача на Путин започна да атакува МО, че не му пращат оръжия и боеприпаси, като заплашваше, че ще се оттегли от Бахмут и фронтът ще падне.
В крайна сметка руските редовни сили не успяха да постигнат целта си да превземат Донбас през зимата, което потвърди, че те не разполагат с достатъчен настъпателен потенциал, за да поддържат многостранна офанзива в Луганска и Донецка област.
Руското МО, което враждува с Пригожин и се опитва да се бори с него за благоразположението на Путин, вероятно е видяло в забавянето на темпото на "Вагнер" възможност да си възвърне контрола над направлението Бахмут и да напредне към Соледар. Въвеждането на руски редовни сили по фланговете на Бахмут вероятно временно е неутрализирало кулминацията на настъплението на Пригожин. "Вагнер" започна да насочва останалите си сили към Бахмут между февруари и март, за да заплаши украинските войски да се изтеглят от града. Загубите на ЧВК са намалели с 35% през февруари в сравнение с януари. Пригожин започна да плаши украинците с обсада. Дори предложи на украинския президент Володимир Зеленски възможност да изтегли силите си на 3 март.
През март украинските военни блокираха руските усилия за обкръжаване на Бахмут, принуждавайки силите на "Вагнер" да претърпят значителни загуби през следващите два месеца. Украинските сили проведоха серия от контролирани изтегляния и постепенно стабилизираха геометрията на бойното поле в Бахмут, елиминирайки заплахата от обкръжаване или обсаждане. Темпът на руското напредване на север и на юг от Бахмут намаля, а междувременно ЧВК "Вагнер" започна да освобождава наемници, изпълнили 6-месечните си договори.
На 21 май президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че руските сили са понесли 100 000 жертви по време на боевете за Бахмут, а говорителят на Белия дом по въпросите на националната сигурност Джон Кърби каза, че от декември 2022 г. насам са загинали около 10 000 членове на "Вагнер".
Битката при Бахмут разкри няколко основни недостатъка в руското планиране и провеждане на оперативни маневри. Военното командване на Москва продължи да преследва безмилостна атака на Бахмут, след като градът загуби първоначалното си оперативно значение, и не успя да коригира военните си цели по правилен начин, анализират експертите от ISW. Пригожин пък продължи битката, за да си спечели желания политически авторитет в Русия.
Изглежда, че битката при Бахмут не е приключила. Украинските сили провеждат контраатаки по фланговете, след като си възвърнаха инициативата. Решението дали да бъде сложен край на борбата, или тя да премине в нова фаза, сега е на Киев. По този начин Украйна вече има инициативата на всички нива във войната по почти целия фронт, пишат анализаторите от Института за изучаване на войната.
