Рано сутринта на 6 септември Алла Никулина - директор „в изгнание“ на училище във Вербивка, получава внезапно и емоционално телефонно обаждане. "Случва се", казва колежката ѝ с треперещ глас. "Нашите момчета идват“.
Украинските военни внезапно предпримат съкрушителна атака край Вербивка - малко градче с 3000 души население, което беше окупирано от руските сили още от 7 март. Наскоро отвоюваният Балаклея в Харковска област и Вербивка са разположени толкова близо един до друг, че всъщност са почти един град. И двете населени места бяха освободени от силите на Киев в рамките на няколко дни.
Никулина е отседнала в близък град, контролиран от Украйна, но работи като директор на училище „в изгнание“ - далеч от сградата на образователната институция, и организирала онлайн часове за учениците си, разказва историята ѝ Kyiv Independent.
В чата на учителите от Вербивка във Viber съобщенията започват да врят и кипят след украинското контранастъпление. Новината се разпространява бързо и само няколко часа по-късно Никулина получава още едно телефонно обаждане: "Здравейте, обаждаме се от Украйна!".
Жителите на Вербивка успяват да се свържат и да съобщят на директора на училището, че отново са свободни. Вербивка става първият град, освободен в рамките на светкавичната контраофанзива на Украйна, довела до грандиозно руско поражение в Харковска област. След това украинските войници се втурват да си върнат контрола над град Балаклея и продължават движението си до река Оскил.
Хората се радват. Но не за дълго. На следващия ден два руски артилерийски снаряда падат във Вербивка и разрушават училището на Никулина. Гордостта на местната общност само за миг се превръща в купчина счупени тухли и натрошени стени. Десетки учители и около 300 ученици са съкрушени. Това е „последното сбогом“ на руските военни с града, който губят за броени часове.
Чували върху главите
Избърсвайки сълзите си, директорката Никулина се разхожда сред руините на училището, а под краката ѝ се чупят стъкла. Училището във Вербивка, класифицирано като лицей, е било сред най-добрите учебни заведения в Харковска област. Преди да бъдат разгромени, руснаците са използвали сградата като своя местна щабквартира.
"Ще я възстановим", продължава да повтаря тя. Но реално погледнато, разрушенията са почти пълни.
Дни след като украинските войски влизат в града, Вербивка все още не е включена към местната електрическа мрежа, повредена по време на боевете. Въпреки това - при спиране на тока местните жители се събират в бакалницата "Ижачок" точно до разрушената сега сграда.
Руските сили достигат Вербивка, разположена на 100 км навътре в територията на Украйна, в рамките на две седмици след пълномащабното нахлуване, започнало на 24 февруари. За местните жители денят, в който украинските военни се завръщат да ги освободят, е момент на дългоочаквано облекчение.
Много местни жени започват да плачат, докато разказват за случващото се по време на руската окупация. Вербивка преживява почти 7 месеца на страх, унижение, насилие и грабежи. Това е историята и на други украински градове под контрола на руските сили. До 6 септември градът е окупиран от части на 11-и армейски корпус на Русия, специална полиция и бойни сили, които по-късно ще понесат тежки загуби при внезапния украински удар.
Според жителите, колкото по-близо е до фронтовата линия, толкова по-безмилостни са руските грабежи. "От много къщи взеха всичко, което успяха", разказва Тетяна Синовоз, 59-годишна местна работничка в млекопреработвателен завод. "Когато видеха хубаво домакинство, понякога прогонваха собствениците на дома - просто така, оставяха им само паспортите".
За жителите на Вербивка това са времена на страх. "Най-лошото е, че знаеш, че всичко може да ти се случи", казва Синовоз. "Могат да дойдат при всеки по някаква причина и да ти направят всичко. И нямаше абсолютно нищо, което да ги спре. Аз съм стара, нямаха проблеми с мен, но наистина се притеснявах за племенницата си. Тя е на 17 години и беше тук. Успяхме да я изведем тайно оттук".
"Колкото до нас, винаги се страхувахме, опитвахме се да останем колкото се може по-дълго на закрито, за да не ги зърнем (б.а. - руските окупатори). Човек с пистолет винаги е страшен".
Както почти навсякъде в Украйна, и тук е имало сътрудници. Това били предимно местни жители, които търсели власт над съгражданите си и възможност да сложат ръка върху местните предприятия и имоти или да се включат в присвояването на руски средства.
Сътрудниците, които докладват своите съседи, са нещо съвсем нормално във Вербивка. Всички те бързо бягат от града заедно с руските военни, ненавиждани и презирани от бившите си съграждани. "Да ме прости бог за това, но ако има разследване, ще назова имена", казва Синовец. "Те помагаха на руснаците да ограбват съседите си, искаха пари и власт над нас. Всички в града знаят кой е направил това, а скоро и цяла Украйна ще разбере".
Сътрудниците нанасят много вреди, като докладват украинските военни ветерани и техните семейства. Руснаците преследвали млади, силни мъже, за които имало подозрения, че са склонни към въоръжена съпротива. Задържаните в импровизираните руски затвори са бити и разпитвани. Някои от тях по-късно са освободени, но други не.
Така, според гражданите на Вербивка, местният жител Олег Скомороха е бил задържан от руснаците през март. И до днес никой не знае дали мъжът е жив.
"Те хващаха хората от улиците и ги отвеждаха", казва Володимир Виник, възрастен местен жител. "Кихнеш ли неправилно, кажеш ли нещо нередно - получаваш чувал на главата и те отвеждат в една къща, която използват като затвор. Знаете какво са правили с хората в тези затвори".
"Лично аз видях как руснаците вкараха в училището двама мъже с чували на главите. Нямаме представа кои са били тези мъже и дали изобщо са напуснали сградата живи", добавя той.
Божията молитва
В града през цялото време на руската окупация се носят мрачни слухове за задържани или дори убити млади хора в съседна Балаклея. Украинските войски, които влязоха в града на 8 септември, откриха доказателства за тези слухове. Местният полицейски участък е бил превърнат в затвор, където са държани и разпитвани цивилни мъже и жени.
Според местния жител Артьом Ларченко, за когото се твърди, че е прекарал 49 дни в плен, руснаците измъчвали пленниците с електрошок, като ги карали да крещят, за да може останалите да ги чуят. Пленниците - тези, за които руснаците подозират, че са бивши войници, активисти или пожарникари, подпомагащи украинската армия - изписали на стената на килията си Божията молитва "Отче наш, Който си на небесата...".
Руснаците са оставили затвора при отстъплението си под украинските удари. Според украинската полиция около 40 пленници е трябвало сами да се освободят от килиите си.
Училището във Вербивка и камерата за мъчения в Балаклея са най-тежките белези от руската окупация, разкрити в двата града до момента. Много жители казват, че се радват, че най-лошото най-накрая е отминало. Повечето вярват, че руснаците никога няма да се върнат.
„Оптимисти сме“, казва пред Kyiv Independent зам.-директорът на училището Олена Лисенко. „Ще работим за възстановяването, колкото можем по-усърдно. Наистина искаме за възстановим напълно училището, за да може нашите деца да се учат“.
