В ЕС се разраства конфликтът между "старата" и "новата" Европа. Постепенно се оформя ново обединение, готово да предизвика френско-германския хегемон. И този процес зависи в много голяма степен от изхода на руско-украинската война, изследва "Фокус" в свой материал как се променя политическата структура на Европа.
При тоталните цивилизационни войни фразата „Светът вече няма да бъде същият като преди“ е напълно лишена от патос и е точно отражение на реалността.
Последната голяма война, която повлия на световния начин на живот, беше Втората световна война. Тя, наред с други неща, установи недопустимостта на грубо насилие от страна на една държава по отношение на друга, само защото първата е по-силна. Разбира се, във всяко правило има и изключения, но поне в Европа бе установен мир за много десетилетия. Войните по света продължиха, но бяха преформатирани в битки за политическо влияние, а не за завземане на територии от новите империи.
ОЩЕ: Руската ФСБ е подготвяла две марионетни правителства за Украйна, сочи разследване
Всъщност в Европа след Втората световна война нямаше нито един такъв случай до 2014 г. (нямаше опит за разширяване на империя - бел.ред.). Парадоксално, но Руската федерация, която толкова се гордее с победата във Втората световна война, всъщност премахна нейното основно постижение, поне според мнението на цивилизования свят.
Парадоксът на Втората световна война беше, че един от основните бенефициенти от нея беше ... Германия. Факт е, че рационалните причини за двете световни войни бяха недоволството на Германия от нейното положение. По технологичен и интелектуален потенциал тя се изравняваше с тогавашния "световен господар" - Великобритания, но политическите фактори не позволиха потенциалът й да се реализира. Германия просто бе закъсняла - колониалното разделение на света вече бе факт.
Важен резултат от Втората световна война бе господството на свободата, включително икономическата свобода. В тези условия, при свободната конкуренция, първо ФРГ, а след това и обединена Германия успяха да реализират напълно своя потенциал. Германия стана най-голямата икономика в Европа и център на тежестта на един континент, който за първи път в историята си не беше разделен на враждебни блокове.
След като преодоля вековните си недоразумения и се обедини с Франция, Германия успя да изтласка своя основен конкурент, Великобритания, в периферията на Европа. Останалите държави бяха придумани с финансови инструменти - заеми, грантове, инфраструктурни проекти и други елементи на "меката сила". В условията на икономика, основана на културата на стоките и потреблението, и без наличието на войни, нищо не можеше да застраши по-нататъшния просперитет и доминация на тандема Берлин-Париж.
Руско-украинската война сложи край на редица модели на социално съществуване, които се бяха развили в Европа през последните десетилетия:
- Икономическият растеж като единствен показател за развитието на държавата или наднационалните образувания. Разгърнатата от Русия война ясно показа, че през XXI век сигурността остава ключова гаранция за хармоничния живот на обществото;
- Трансграничната свободна търговия и сътрудничество. Най-голямата война в Европа от десетилетия показа, че икономиката остава второстепенна спрямо политиката, тъй като прекомерните икономически връзки с чужд политически режим могат да струват скъпо в дългосрочен план.
ОЩЕ: Киев: Украйна няма ограничения да извършва удари срещу окупаторите в Крим
Това застрашава самата идея за свободна глобална търговия в близко бъдеще. Защото е много по-надеждно да се търгува с "приятелски" страни - а това означава връщане на регулацията и установяване на държавно управление на икономиката, ако не на оперативно, то поне на стратегическо ниво. Вече никой не си позволява да купува стратегически важни ресурси от "неприятелска" държава само защото така е по-изгодно за бизнеса.
Исторически шанс за Полша
Еоин Дреа, политически анализатор и старши сътрудник в Центъра за европейски изследвания „Вилфред Мартенс“, смята, че пренебрегването от страна на Германия и Франция на заплахата от Русия, значително ще намали авторитета им в бъдеще. И ще допринесе за възхода на Полша, която е най-голямата икономика в Източна Европа и шеста в ЕС.
Визията на настоящото полско правителство за бъдещето на ЕС - това, което полският премиер Матеуш Моравецки нарича „съюз на равни и свободни нации“ - остава пряко предизвикателство към визията за интеграция на Париж, Берлин и Брюксел, казва Еоин Дреа.
Нов, много по-мощен съюз - от Скандинавия до България
Сега Полша има всички шансове да стане лидер на нова Европа и може би дори да свали Франция и Германия от трона.Това ще стане реално в случай на пълноценна победа на Украйна.
Въпреки че Унгария на практика унищожи Вишеградската четворка (Полша, Словакия, Чехия и Унгария), на нейно място може да се създаде много по-мощен Междуморски съюз - от Швеция и Финландия на север до България на юг с Великобритания и Украйна, които ще подкрепят съюза отвън. Тук ще бъде важна лоялността към Лондон на скандинавските държави, докато балтийските страни и западните славяни отдавна се сплотяват в обща съпротива срещу възстановяването на колониалното минало.
От Центъра за изследване на кризи в Естония подчертават, че основният принцип на новия съюз трябва да бъде равнопоставеността на всички негови членове. В противен случай той няма да се различава много от това, което Руската федерация преди това предлагаше на страните от Източна Европа.
ОЩЕ: Кулеба: Смъртта на Путин ще донесе на Украйна не по-малко проблеми от самия Путин
Лука Иван Джукич, докторант в Училището по славянски и източноевропейски изследвания в Лондонския университетски колеж, подчертава, че Варшава прекрасно разбира това. Експертът припомня, че още през 50-те години на XX век в полската геополитическа стратегия въдникна доктрината Гедройц. Същността й се състои в това, че Полша трябва да приеме своите граници, определени от Втората световна война. Да се откаже от имперски посегателства и да установи най-приятелски отношения с източните си съседи. Тоест да направи всичко онова, което Русия не направи.
Разбира се, не всичко е толкова гладко. Въпреки че само Унгария заема ясна проруска позиция, общественото мнение в Румъния и България също е, меко казано, двусмислено. Заедно със Сърбия те могат да образуват мощен противовес на Междуморието. Битката за умовете на гражданите на тези страни тепърва предстои.
Вододелът между "стара" и "нова" Европа: 6 фундаментални въпроса
Ясно е, че Париж и Берлин няма да се дадат толкова лесно. Те имат огромен ресурс в ръцете си, както и реален контрол върху Европейската централна банка, а заедно с Италия - и върху основните европейски институции.
Южна Европа гарантира достъп до Африка с нейните ресурси (нефт, газ, други полезни изкопаеми), но и с проблемите й (мигранти, контрабандисти, терористи). С Латинска Америка тесни контакти имат Испания, Португалия и Италия. Затова докато войната в Украйна е в ход Берлин и Париж работят в тези области, а европейските силови структури обявяват на всеослушание за рекордно висока степен на консолидация. Но вече стават все по-явни предупрежденията, че не всичко е толкова еднозначно в общия европейски дом. Освен вече споменатия текст на The Economist, различията в позицията по отношение на руската инвазия в Украйна вече се обсъждат и от водещи немски издания и американски експерти.
ОЩЕ: Подоляк: Забраната за руснаци да пътуват в Европа ще е първата стъпка към бунт в Русия
Така колумнистът на Deutsche Welle Франк Хофман смята, че постоянното забавяне на доставките на оръжие за Украйна от Германия води до все по-голям спад на доверие към Берлин сред страните членки на ЕС в Източна Европа. А това задълбочава идеологическата пропаст между тях и Германия и в крайна сметка може да доведе до окончателното разцепление на Европа, смята и Джуди Демпси, главен редактор на "Strategic Europe" и изследовател в Carnegie Europe. Всъщност за Източна Европа конфронтацията с Русия е въпрос на живот и смърт, докато германският и френският елит се опитват на всяка цена да си оставят път към възобновяване на предвоенното сътрудничество с руския бизнес.
Междуморският съюз ще бъде много изгоден за Великобритания
Всичко много зависи от резултатите от войната, но отсега е ясно, че новият Междуморски съюз (Триморието) ще бъде твърде изгоден за англосаксонците. А те могат да постъпват доста твърдо с досегашните си партньори. В Париж научиха това покрай AUKUS (алианса за сигурност AUKUS между САЩ, Великобритания и Австралия - бел.ред.), когато САЩ и Великобритания доста грубо „замениха“ Франция в Тихоокеанския регион. Тогава Париж загуби договор за производство на подводници на стойност десетки милиарди евро.
Дейността на досегашния неформален съюз Триморие вече може да се проследи в следните области:
- Отношението към Китай и Тайван;
- Признаване на Руската федерация за терористична държава и блокиране на шенгенските визи за руснаци;
- Нива на подкрепа за Украйна и санкции срещу Руската федерация;
- Източници на закупуване на енергоносители;
- Блокиране на транзита към Калининград.
Във всички тези области вече изкристализира вододелът между "старата" и "нова" Европа. И не само по отношение на Русия. Всъщност почти всички ключови геополитически въпроси вече ще трябва да бъдат съгласувани с Източна Европа. В момента това се отнася главно за войната в Украйна, но ситуацията с Тайван показва, че с течение на времето това ще обхваща все повече теми.
