Партията на президента на Франция Еманюел Макрон "Франция, напред!" претърпя поражение на частичните избори за горната камара на френския парламент. Вместо очакваните 50 или дори 60 мандата от 170, те получават пределно скромните 23. Този неуспех поставя под съмнение амбициозните планове за конституционна реформа, която Макрон смяташе да проведе, както и политическото бъдеще на самия президент, коментира РИА Новости, цитирана от БГНЕС.
"Меденият месец" между държавния глава и общественото мнение завърши. Рейтингът на Макрон пада с рекордни за цялата история на Петата република темпове. Поражението на изборите в Сената означава, че конституционната реформа на Макрон е под въпрос. За президента това е въпрос на самоуважение. За разлика от политическите системи на другите страни, във Франция за успешно се счита само такова президентство, при което се внасят промени в конституцията. Това обаче е възможно при подкрепата на три пети от всички депутати - парламентаристите от долната камара и сенаторите, които се събират на тържествено заседание. Сама по себе си подобна процедура служи като доказателство за зрелостта на президента, ако той може да си осигури подкрепата на цялата управляваща класа. Президенти, които не могат да направят това, традиционно се считат за слаби. Към тях се причислява и предшественикът на Макрон – Франсоа Оланд.
Той така и не успя да промени конституцията, макар че тържествено бе обещал да го направи. Сегашният държавен глава също пое такова обещание и то в двореца "Версай" пред сенатори и депутати, които бяха дошли, за да присъстват на речта му.
Конституционната реформа, предложена от Макрон, би позволила да се избегне следният казус във френската държавна система – членство на бивши президенти в Конституционния съд. Бивши президенти, понякога влезли в ролята на разследвани след изтичане на пълномощията им, продължават да заседават като съдии в най-високата юридическа инстанция на страната. Сега това намерение на Макрон остава под голяма въпросителна.
