Нидерландия започва изплащането на обезщетения на семействата на жертвите от клането в Сребреница. Комисията за обезщетение „Поточари“ отвори офис в Сараево за потенциални ищци, а уебсайтът й е отворен за доклади от членове на семейства на хора, убити след отвеждането им от нидер миротворческата база в ООН в Поточари, близо до Сребреница, през юли 1995 г., съобщава BIRN.
Някои роднини на жертвите обаче отказват да заведат дело, тъй като са недоволни от правното споразумение, наложено от нидерландски съд, според което страната не трябва да възстановява всички разходи за адвокати, направени от засегнатите семейства.
Мунира Субашич, председател на сдружението „Майките на анклавите в Сребреница и Жепа“, което заведе делото, заяви, че няма намерение да търси обезщетение за смъртта на сина си Нермин „докато нашите изисквания не бъдат изпълнени“. Ако това не се случи в рамките на 15 дни, подчертава Субашич, „ще спрем всичко. Ще се оплачем в Страсбург, че не сме могли да постигнем споразумение“.
На 11 юли 1995 г., когато армията на Република Сръбска окупира Сребреница, нидерландските войски, отговарящи за сигурността в района, контролиран от ООН, не предотвратиха геноцида. Убити са над 7000 мъже и момчета.
През 2019 г. Върховният съд на Нидерландия постанови, че държавата е отговорна в много ограничена степен за смъртта на приблизително 350 жертви. Това се отнася до група мъже, отведени от базата на нидерландския батальон в късния следобед на 13 юли 1995 г.
Според Върховния съд батальон е действал незаконно, тъй като е знаел, че мъжете бежанци от Сребреница може да бъдат нападнати или убити, но дори и ако бяха оставени в базата, те са имали едва 10% шанс за оцеляване. Съответно най-близките роднини на тези 350 жертви могат да държат Нидерландия отговорна за 10% от щетите.
По-рано Апелативният съд в Хага постанови, че отговорността на нидерландската държава е 30%, така че „Майките на Сребреница“ предават случая на Европейския съд по правата на човека. Те се надяват, че съдът в Страсбург ще върне нивото на отговорност на 30%, въпреки че адвокатът им Симоне ван дер Слуис смята, че шансовете са малки. „Не знам защо Нидерландия просто не иска да затвори по хубав начин тази глава за Сребреница“, коментира тя пред BIRN.
Родителите, съпрузите, братята и сестрите на жертвите имат право на обезщетение. Вдовиците на оцелелите или роднините от първо поколение също могат да подадат множество искове. Например в случая, когато жената губи и съпруга си, и сина си. Размерът на обезщетението, съгласно тази наредба, е 15 000 евро за вдовици и 10 000 евро за други оцелели роднини.
