Ливърпул ще запази минута мълчание в 15:06 часа днес, за да отбележи 30 години от трагедията на „Хилзбъро“, когато 96 мъже, жени и деца намериха смъртта си по време на полуфинала за ФА Къп между мърсисайдци и Нотингам.
Годишнината идва 12 дни, след като журито в Престънския върховен съд не успя да се произнесе по обвинението в непредумишлено убийство срещу Дейвид Дъкънфийлд.
Съдът обяви, че ще има повторно дело срещу него на 24 юни. Присъда получи Греъм Макрел – отговарящият за сигурността на стадиона. Той е отворил едва седем въртящи се врати за 10 100 привърженици с билети, които да седят прави на Leppings Lane terrace на „Хилзбъро“. Самият Макрел ще бъде осъден на 13 май. Очаква се на минутата мълчание в 15:06 часа, фериботите да спрат своето движение в тунелите на река Мърси, а камбаните да ударят 96 пъти в памет на загиналите.
Най-младият фен, който почина тогава, бе 10-годишният Джон-Пол Гилхули. Братовчед на Джон-Пол е Стивън Джерард – една от клубните легенди на Ливърпул, който бе и капитан на „червените“ и националния отбор на Англия. Най-възрастният привърженик, който намери смъртта си, бе 67-годишният Джерард Барън. Той имаше седем деца и бе определен като „християнин, спортсмен, съвестен работник, семеен човек и гражданин“ от своя син Джерард-младши, който отиде с него на мача тогава. „Никога не сме си представяли, че може да ни се случи нещо подобно – особено на такива футболни срещи. Никой от нас не си представяше ада, който ни сполетя“, спомня си с болка синът на Барън.
От 96-мата, които починаха, 37 бяха тийнейджъри, повечето от които още ученици и отиващи за първи път на мач на Ливърпул. Седем от жертвите бяха жени и деца, включително и една майка – Ингер Шах, чиито деца Беки и Даниел били тийнейджъри по онова време. 25 от починалите били бащи – общо 58 души загубили свой родител в трагедията. Маргарет Аспинал, президентът на групата за подкрепа на семействата, пострадали на „Хилзбъро“, чийто син Джеймс, 18, бе един от загиналите, сподели, че 30-годишнината от трагедията ще бъде помрачена от текущите съдебни процеси. „Загубихме най-близките си на стадиона и вече 30 години живеем в миналото. Тази трагедия срина нашите семейства. Родиха се деца от тогава, дори внуци, и всичко, което те знаят, е „Хилзбъро“, завърши тя.
