В навечерието на годишнината от началото на войната в Украйна НАТО взе ключово решение – да повиши числеността на контингента си за бойна готовност. След вчерашната среща на военните министри в Брюксел стана ясно, че увеличението ще е от 40 000 на 300 000 войници – т.е. 7,5 пъти.
Освен това министрите на отбраната от страните членки на Алианса взеха решение да подсилят въздушното покритие на източния фланг.
#NATO decided to increase by 7.5 times the number of troops in combat readiness
— NEXTA (@nexta_tv) February 14, 2023
As a result of a meeting of defense ministers of the alliance, it was decided to increase combat-ready contingent from 40,000 to 300,000 people and strengthening its air cover on its eastern flank. pic.twitter.com/Y0Fxq84M3h
В отговор на експлозиите по газопроводите "Северен поток" 1 и 2 от миналия септември НАТО ще създаде специален координационен орган за защита на критичната подводна инфраструктура. По морското дъно вече са положени и комуникационни кабели.
Припомняме, че Швеция установи, че инцидентите с изтичане на газ от „Северен поток“ са причинени от взривове. Западните лидери заговориха за саботаж, като това е твърдението и на Русия, която отрича да стои зад експлозиите. От Кремъл обвиниха Великобритания и другите западни съюзници.
Подкрепа за Украйна, но без изтребители
На ежемесечната среща на военните министри, в която участват представители на над 50 държави (вкл. България), Алиансът взе решение да продължи да праща оръжия на Киев, за да може украинската армия да се бори с руската агресия. Западът очаква нова руска офанзива, но в същото време министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин заяви, че според него Украйна ще предприеме пролетно контранападение. Той добави, че съюзниците трябва да направят така, че страната да получи „това, от което се нуждае, тогава, когато има нужда“.
Остин съобщи за допълнителна помощ, която страните, подкрепящи Украйна, са обещали да предоставят. В това число влизат танкове, боеприпаси и системи за противовъздушна отбрана, както и планове за интегриране на системите и обучение на украинските войски. ОЩЕ: Лойд Остин обяви кои страни ще пратят танкове Leopard и системи Patriot на Украйна
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обаче отхвърли възможността за изпращане на изтребители към Украйна на този етап. Той заяви, че това не е „най-спешният въпрос“. Лойд Остин каза, че относно самолетите не може да каже нищо, а германският му колега Борис Писториус смята, че „това не е фокусът в момента“. Той все пак уточни, че темата ще бъде дискутирана сред съюзниците.
„Сега приоритет е да подсигурим въздушното пространство на Украйна“, каза Писториус, цитиран от радио „Свободна Европа“. „Когато небето над Украйна остане безопасно в следващите три до четири месеца, тогава можем да говорим за допълнителни стъпки“.
Остин заяви, че в момента няма признаци, че Русия струпва самолети за потенциално по-голямо въздушно нападение, но отбеляза, че страната агресор разполага със значителен брой самолети и затова западните съюзници подчертават необходимостта от изпращане на възможно най-голям капацитет за въздушна отбрана.
Според украинския президент Володимир Зеленски на срещата в Брюксел са били взети „силни решения“, но не всички могат да се обявят публично. „Партньорите ни потвърдиха пращането на повече ПВО-системи, повече танкове, артилерия и снаряди, обучение на нашата армия. Мога да кажа с увереност, че основните тенденции остават непроменени. Заедно Украйна и нейните партньори правят всичко възможно, за да гарантират, че терористичната държава ще загуби. И това да се случи по-бързо", каза той.
Ускоряване на военното производство
Алиансът планира да увеличи целите за складиране на боеприпаси, тъй като Киев използва снарядите много по-бързо, отколкото Западът може да ги произведе, което води до силно изчерпване на запасите. ОЩЕ: Украйна изстрелва толкова снаряди на ден, колкото малка държава произвежда за година
Германският министър на отбраната Борис Писториус призова националната отбранителна индустрия да увеличи производствения си капацитет. Той заяви, че Берлин е подписал договори с производителя на оръжие Rheinmetall за възобновяване на производството на боеприпаси за зенитните оръдия Gepard, които вече е доставил на Киев.
В продължение на месеци Германия се опитваше да намери нови боеприпаси за оръдията, които армията ѝ извади от употреба през 2010 г.
Отделно, армията на САЩ обяви, че е възложила поръчки за 522 млн. долара на две компании за производство на 155-милиметрови артилерийски боеприпаси за Украйна. Поръчките, за които официално бе взето решение на 30 януари, са възложени на Northrop Grumman Systems и Global Military Products.
Доставките на новите боеприпаси се планира да започнат през март тази година, се казва в изявление на армията. Договорът се финансира от Инициативата за подпомагане на сигурността в Украйна на Пентагона.
Украйна и Русия изстрелват огромни количества артилерийски боеприпаси една срещу друга от началото на руската инвазия. През ноември официален представител на САЩ заяви, че руските сили изстрелват по около 20 000 артилерийски снаряда на ден. Украйна е стреляла с между 4000 и 7000 снаряда на ден. Оттогава насам темповете са спаднали, тъй като настъпи зимата и двете страни са изправени пред недостиг на боеприпаси.
