За нас е трудно да разберем концепцията за Европа в контекста на това как се разбира в останалите европейски страни. Това заяви Ема Хопкинс, посланик на Великобритания в България в рамките на дискусията "Референдумът във Великобритания: Последствията за България и Европейския съюз".
По време на публичната дискусията, организирана в София от българския евродепутат от ЕНП Светослав Малинов, изказванията се фокусираха около последствията за гражданите на страните членки от евентуалното излизане на Великобритания от Общността, както и бъдещето на ЕС в една променена политическа обстановка.
Ема Хопкинс заяви, че Великобритания винаги е била европейска сила, а със сделката, която беше сключена между Лондон и Брюксел, британският премиер Дейвид Камерън е целял да отговори на притесненията на британците, но и да реформира Европейския съюз. По думите на Хопкинс новото споразумение за Великобритания покрива въпросите за конкурентоспособността на ЕС, като набляга на нуждата на развиване на европейския единен пазар и дигиталните услуги, и също така намалява европейското регулаторно бреме. Новата сделка между Брюксел и Лондон позволява и Великобритания да блокира законодателни предложение на ЕС, които не иска, припомни още британският посланик.
Сделката ни позволява да останем в ЕС с наш собствен статус извън Шенген, извън еврозоната със запазване на независимостта на съдебната си система и вътрешни работи, каза Ема Хопкинс. Тя добави, че особено важно за британските гласоподаватели е било ограничаването на възможността за използване на британската социална система.
Но ако Великобритания реши „вън от ЕС?
Британският посланик у нас очерта какво може да се случи, ако гражданите на островното кралство решат страната им да излезе от Европейския съюз. Има няколко алтернативи, като едната е да се търси модела на Норвегия, при който Великобритания ще е възможно най-близко до европейския единен пазар, ще прави вноски в ЕС и приема европейско законодателство, но няма да може да взима решения по общ европейски въпроси. Втори вариант е станата да сключи билатерални споразумения с всички страни членки от ЕС по примера на Швейцария. Хопкинс подчерта, че това ще е труден и дълъг процес, като на Швейцария са й били необходими две десетилетия, за да сключи повече от 100 отделни споразумения. Третият е Великобритания да участва като член на Световната търговска организация.
По думите на Ема Хопкинс да се търси модела на Норвегия, която е член на Европейското икономическо пространство, но не на ЕС, ще е възможно най-лошият вариант, тъй като Великобритания ще трябва да се съобразява с всичко, което ЕС реши, но няма да може да участва пълноправно. Същевременно, по думите й, ще трябват години, за да се сключат билатерални споразумения с всички 27 страни членки на ЕС, а Швейцария има само частичен достъп до европейския единен пазар. Тя също така подчерта, че каквото и да реши Великобритания на 23 юни, процесът на нейното отделяне от Общността ще отнеме години на преговори с останалите държави членки.
Както в Европа, така и във Великобритания никой не е налагал референдума. Великобритания сама си го поиска без определена причина. Това заяви евродепутатът от групата на ЕНП Франк Енгел от Люксембург. Той заяви, че не би гласувал по сделка с Великобритания. Припомняме, че ако страната реши да остане в Европейския съюз под ново споразумение, то основни текстове ще трябва да минат през одобрението на Европейския парламент. Очаква се мнозинството в ЕС да одобри подобна сделка.
Енгел подчерта, че британските граждани ще направят своя избор на референдума през лятото, но заяви, че и в момента тяхното членство протича с редица компромиси - без евро, без Шенген, без социално законодателство. Според него общественото мнение във Великобритания е било формирано за последните 30 години, като се е повтаряло, че Европа за нищо не става.
"Европейския съюз се нуждае от реформиране", призна Франк Енгел. Той обаче заяви, че споразумението между Лондон и Брюксел не е начин за това. "Ние трябва да сме сигурни, че трябва реформа, а не да сме притесняваме за своите собствени политически съдби, като правим референдум", завърши евродепутатът.
Анализирайки от друг ъгъл излизането на Острова от ЕС, преподавателят в Нов български университет Владимир Шопов заяви, че има различни причини за евроскептичното отношение на британците към Общността. По думите му една от основните предпоставки е отварянето на британския пазар през 2004 г. за новите тогава 10 членки на ЕС, сред които бяха Полша и Чехия.
Според Шопов нагласи за излизането от Съюза има и защото се е наложило мнението, че Великобритания може да се оправи, ако не е страна членка. За пример той даде институционалните възможности на Лондон и навременната реакция на Bank of England по време на глобалната финансова криза. Съществува увереност, че Великобритания има доста добре очертан път на развитие и просперитет извън Европейския съюз, каза Владимир Шопов.
Опасности от референдума във Великобритания независимо от резултатите
Според Шопов при евентуално оставане на островното кралство в Съюза, то последващата интеграция в ЕС ще бъде затруднена. Великобритания ще начертае една "червена линия" за своето участие, смята Шопов.
Според експерта е неоспорим фактът, че страната има дълбочина и компетентност на международната сцена и без Лондон ЕС много трудно ще успее да присъства институционално на глобално ниво във все по-несигурна среда. По думите на Шопов също така икономиката на Великобритания е важна за Съюза не само заради своята големина, но и заради характеристиките си, че е отворена, конкурентна и дигитализирана.
Същевременно политологът Даниел Смилов се съгласи с мнението, че отстъпките, които направи Брюксел по сделката с Лондон, ще даде възможност и на други страни да отстъпят в своите договорености, включително в частта за социалните придобивки. Според Смилов сега не е моментът да се изпробват "позитивите от децентрализацията" и излизането на Великобритания.
"Излизането на такава важна държава като Великобритания ще е крачка назад", смята Смилов, който обаче добави, че едва ли ЕС ще се разпадне. Въпреки това според него това ще е трета криза наред с тази в еврозоната и кризата с бежанския наплив. "Излизането на държава като Великобритания сваля амбициите на европейския проект", добави политологът. Това ще е лош сигнал, а меката сила на ЕС ще бъде отслабена, каза още той.
Според Смилов ефектът от референдума ще бъде окуражаващ за Източна Европа и за тези, които "са обвинявани в нарушаване на само на правилата на ЕС, но и на базови принципи на демокрацията". Смилов посочи като пример Унгария и Полша.
От своя страна Светослав Малинов попита кое ще е най-добре за България. Това да бъде част от един по-силен и Съюз с Великобритания в него, с която има припокриване по политики за енергетика и сигурност или в един по-тясно интегриран и по-бързо развиващ се ЕС без Великобритания. Според Малинов, ако Лондон остане в ЕС, то всяко следващо британско правителство в следващите 50 години ще иска намаление на вноската на страната в европейския бюджет.
По думите на Малинов много хора са оставили окончателното си решение как ще гласуват на референдума от това дали Камерън ще сключи сделка с Брюксел. На фона на постигнато споразумение според него би трябвало тези хора да гласуват в полза на оставането.
