Четиридневните избори за Европейски парламент (ЕП) за периода 2014-2019 г. са към своя край. Днес от правото си да гласуват се възползваха 21 от 28 страни от общността.
Гласуването във Великобритания и Холандия се проведе на 22 май, на 23-ти в Ирландия, на 24 май в Чехия, Словакия, Латвия и Малта.
Въпреки че седем страни вече дадоха своя глас, предварителните резултати ще започнат да излизат днес към 22:00 часа брюкселско време. Новоизбраният парламент ще включва 751 депутати, като техния брой е правопропорционален на населението на почти полумилиардния ЕС.
Това са най-дългите избори в съвременната история на гласуването. Основните политически тенденции – радикализация на обществото, ръст на броя на националистическите партии на фона на спада в избирателната активност.
Вотът
Крайнодесните партии в страните от ЕС могат да получат 140 от местата, заяви пред ИТАР-ТАСС представител на Европа на свободата и демокрацията", обединяваща евроскептиците в настоящия състав на ЕП. Според него националистите вероятно да създадат тяхна собствена фракция в новия състав на парламента, който ще обедини френския Национален фронт, Партията на свободата в Холандия, австрийската Партия на свободата, белгийската "Фламандски интерес" и "Народна партия", италианската "Северна лига" и словашката национална партия.
В Белгия, където се намира европейската столица Брюксел, изборите бяха помрачени от трагедия. В събота вечер неизвестен застреля четирима души в еврейския музей. Двама от загиналите били израелски туристи, а другите две жертви са служители на музея. Нападението бе окачествено като антисемитски атака, която остави населението в шок.
Терористични атаки преди изборите може да дадат допълнителни гласове на радикални партии, действащи с лозунги срещу влошаващото се положение със сигурността и засилване на контрола върху миграцията.
Белгия има 21 депутати в Европейския парламент. Заедно с Люксембург и Гърция, могат да не се притесняват за избирателната активност, тъй като в тези страни участието на изборите е задължително.
Брюкселските анализатори залагаха сериозни надежди на украинската криза и обострянето на отношенията с Русия, надявайки се че това ще сплоти европейски електорат.
В Германия и Полша лидерство остава в управляващите партии. Повечето депутати за Европейски парламент са за водещата страна в общността - Германия. Тя притежава 96 места, за които претендират 1053 кандидати. В Германия гласоподавателите са 64,4 милиона души, които ще гласуват за 25 партии и политически движения. За първи път тази година в страната няма никакви процентни бариери. През февруари съдът премахна границата от 3%, което ще позволи към ЕП да се насочат и представители на крайнодесни и националистически организации.
Основната интрига е в това какви успехи могат да постигнат националисти, евроскептици и популисти. В Германия набира скорост партията "Алтернатива за Германия", чиито членове вярват, че въвеждането на единна европейска валута е грешка и имат за цел излизането на страната от еврозоната.
Полша избира днес 51 от кандидатите за евродепутати от общо 1277 желаещи. Това значи, че за всяко "депутатско кресло" се борят по 25 души. Висока е вероятността Варшава да запази титлата "най-проевропейската страна в Съюза".
Хърватия също избира свой представител в ЕП, но гласуването протича с много ниска избирателна активност. Най-младата страна членка на ЕС ще бъде представлявана от 11 депутати. За тези мандати се борят 275 кандидати, представени в 25 партийни листи. Държавният глава Иво Йосипович призова гражданите да гласуват, като подчерта, че по този начин те ще бъдат в състояние да потвърдят, че страната "се грижи за общия интерес на ЕС, както и за интересите на Хърватия".
Изборите във Франция, Италия и Гърция са тест за доверието в правителствата. Във Франция, която избира 74 членове на ЕП най-голям шанс за победа има крайнодесния Национален фронт. Партията може да разчита на гласовете на близо една четвърт от гласоподавателите. Както се съобщава от кореспондента на ИТАР - ТАСС в Париж, кампанията поставя сериозна претенция в борбата за власт във Франция през 2017 г., когато в страната ще се проведат нови парламентарни и президентски избори. Според проучвания на общественото мнение, управляващата Социалистическа партия Франсоа Оланд продължава да губи почва и е на трето място (около 16%) след консервативния Съюз за народно движение ( 21,5%). Наблюдатели смятат, че избирателната активност ще бъде около 40 на сто. В същото време много французи, които отиват до урните, изразяват своето несъгласие с политиката на страната и ЕС. Само една трета от френските жители вярват в "единна Европа". 85 % от анкетираните смятат, че "ЕС не защитава в достатъчна степен техните икономически и търговски интереси", а 65 на сто казват, че "Общността трябва да възстанови граничния контрол между държавите-членки". 63 % смятат, че поддържането на Европейския съюз е "пилеене на парите на данъкоплатците".
В Италия изборите за Европейски парламент се провеждат паралелно с гласуването за местна власт. В Рим европейските избори са важен тест за правителството на Матео Ренци, а резултатите могат да повлияят на политическата ситуация в страната и дори да доведат до падането на кабинета.
В Гърция изборът ще бъде за 21 депутати, а борещите се за места са 1299 души. Социологическите проучвания сочат, че основната опозиционна партия "Сириза", критикуваща политиката на ЕС към Атина и обещаваща да промени споразумението с международните кредитори на мерките за строги икономии, ще победи дясноцентристката Нова демокрация.
Гръцкият премиер Андонис Самарас предупреди, че ако "Сириза" дойде на власт, страната ще се върне към прекомерно големи заеми и няма да бъде в състояние да излезе от рецесията тази година.
В Дания, която предлага 13 депутати в ЕП, основният фаворит е крайнодясната Датската народна партия. Според експерти, избирателната активност няма да надхвърли 50 на сто, подпомагана от евроскептицизма на датчаните, които са склонни да обвиняват Брюксел и ЕК за проблемите на страната, включително и тези, свързани с имигрантите.
В Швеция, която изпраща 20 депутати в ЕП, основните претенденти са уважаваната проевропейска социалдемократическата партия на труда, която според анкети ще спечели 28%, и Умерената коалиционна партия, която може да вземе 19 на сто от гласовете. Три четвърти от анкетираните в Швеция като цяло са запознати с програмите на партиите по отношение на политиките на ЕС. Затова експертите не очакват избирателната активност да бъде много по-различна от тази в последните избори за Европейски парламент в Швеция - 45% .
Финландия също засилва позицията на евроскептиците. Фаворити на изборите вероятно ще бъде управляващата Национална коалиционна партия, която е подкрепяна от 23% от избирателите.
Липса на интерес към изборите показват и в балтийските страни. В Литва, паралелно с изборите за Европейски парламент, се провежда и втория тур от президент на страната, който най-вероятно ще остане Даля Грибаускайте. Най-вероятно през втория тур на президентските избори, в които има голяма вероятност от побеждавайки настоящия президент Далия Грибаускайте.
Рига изпраща 8 депутати в Брюксел. В Латвия, където изборите бяха вчера, се сбъднаха най-лошите прогнози. Избирателната активност не беше просто рекордно ниска, тя буквално се срина от 53,69% през 2009 г. до 30,08% днес. Местни експерти, обаче, свързват пасивността на избирателите с "необичайно горещото време". Според социологическите изследвания латвийските граждани са скептично настроени към кандидатите в ЕП и способността им да влияят върху решенията, взети там.
