Международният валутен фонд ще прогнозира стабилен глобален растеж и продължаваща дезинфлация, когато публикува актуализираната си прогноза за световната икономика на 17 януари, заяви управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева, цитирана от "Ройтерс". Георгиева заяви, че икономиката на САЩ се справя „доста по-добре“ от очакваното, въпреки че има голяма несигурност около търговската политика на администрацията на новоизбрания президент Доналд Тръмп, която увеличава насрещните ветрове пред световната икономика и повишава дългосрочните лихвени проценти.
Още: Любомир Дацов: Трябва ни чудо за влизане в Еврозоната през 2026 г.
Инфлацията
"При положение че инфлацията се доближава до целта на Федералния резерв на САЩ и данните показват стабилен пазар на труда, Фед може да си позволи да изчака повече данни, преди да предприеме по-нататъшно намаляване на лихвените проценти", каза тя. "Като цяло се очаква лихвените проценти да останат малко по-високи за известно време“, каза тя. МВФ ще публикува актуализация на глобалните си прогнози на 17 януари, само няколко дни преди встъпването в длъжност на Тръмп. Коментарите на Георгиева са първата индикация през тази година за развитието на глобалните перспективи на МВФ, но тя не даде подробни прогнози.
Още: Инфлацията в еврозоната се ускорява, невиждана е от шест месеца
През октомври МВФ повиши прогнозите си за икономическия растеж през 2024 г. за САЩ, Бразилия и Великобритания, но ги намали за Китай, Япония и еврозоната, като се позова на рисковете от потенциални нови търговски войни, въоръжени конфликти и строга парична политика. Тогава организацията остави прогнозата си за глобалния растеж през 2024 г. непроменена на равнището от 3,2%, предвидено през юли, и понижи глобалната си прогноза за растеж от 3,2% през 2025 г. с една десета от процентния пункт, като предупреди, че глобалният средносрочен растеж ще отслабне до 3,1% след 5 години, което е доста под тенденцията отпреди пандемията.
Още: Основните храни поскъпнаха: За какво ще плащаме повече през 2025 година?
Не е изненадващо
„Не е изненадващо, че като се имат предвид размерът и ролята на американската икономика, в световен мащаб има голям интерес към насоките на политиката на бъдещата администрация, по-специално по отношение на тарифите, данъците, дерегулацията и ефективността на правителството. Тази несигурност е особено голяма около пътя на търговската политика занапред, което допринася за насрещните ветрове, пред които е изправена световната икономика, особено за страните и регионите, които са по-интегрирани в глобалните вериги за доставки, средните икономики, Азия като регион“, добави Георгиева. Тя заяви, че е "много необичайно“ тази несигурност да се изразява в по-високи дългосрочни лихвени проценти, въпреки че краткосрочните лихвени проценти са се понижили - тенденция, която не се наблюдава в най-новата история, предаде БГНЕС.
Още: Инфлацията в Германия се ускори с неочакван темп
Разнопосочни тенденции
"МВФ вижда разнопосочни тенденции в различните региони, като се очаква растежът да се забави донякъде в Европейския съюз и да отслабне „малко“ в Индия, докато Бразилия е изправена пред малко по-висока инфлация", каза Георгиева. "В Китай, втората по големина икономика в света след САЩ, МВФ наблюдава дефлационен натиск и продължаващи предизвикателства, свързани с вътрешното търсене. Държавите с по-ниски доходи, въпреки усилията за реформи, са в положение, в което всеки нов шок би ги засегнал доста негативно", добави тя. Георгиева отбеляза, че по-високите лихвени проценти, необходими за борба с инфлацията, не са тласнали световната икономика към рецесия, но развитието на водещата инфлация е различно, което означава, че централните банкери трябва внимателно да следят местните данни.
Още: "Доларът и AI": Кристалина Георгиева каза кои въпроси ще останат актуални през 2025 г.
Още: Възможно ли е водещите лихви в света да се върнат към нивата от преди пандемията?
Според нея силният щатски долар потенциално може да доведе до по-високи разходи за финансиране за икономиките от възникващите пазари и особено за страните с ниски доходи. Повечето държави трябваше да намалят фискалните си разходи след високите разходи по време на пандемията от COVID и да приемат реформи за трайно стимулиране на растежа, каза тя, като добави, че в повечето случаи това може да се направи, като същевременно се защитят перспективите им за растеж. „Страните не могат да излязат от ситуацията със заеми. Те могат само да се измъкнат от този проблем“, заяви още Георгиева, като отбеляза, че перспективите за среден растеж в света са най-ниските от десетилетия насам.
Кристалина Георгиева: Ако харчим повече, отколкото имаме, може да отложим еврозоната
