Москва може скоро да прибегне до ракетната артилерийска система „Полонез“, произведена в Беларус, тъй като руската армия няма достъп до ракетна артилерия с по-дълъг обсег на действие, която да използва във войната в Украйна.
Това пише авторитетното военно списание Military Watch, описвайки „Полонез“ като „най-значимия отбранителен продукт, разработен в Беларус след края на съветската ера през 1991 г.“.
При разпадането на Съветския съюз по-голямата част от отбранителния сектор на държавата е наследена от Русия, а почти всичко останало попада в Украйна и Беларус, които остават тясно интегрирани с руския отбранителен сектор. Макар че по-голямата част от беларуското оръжейно производство се състои от подсистеми или транспортни средства за руското оръжие, страната сама е разработила уникални системи както за собствените си въоръжени сили, така и за износ.
Системата "Полонез" обаче е уникална с това, че в момент на укрепване на връзките между Минск и Пекин тя силно разчита на китайски технологии. По този начин военното министерство на Беларус се възползва от силното световно лидерство на Китай в областта на ракетната артилерия.
Тестовете на „Полонез“ завършиха през май 2016 г., а доставките за беларуската армия започнаха три месеца по-късно. Тъй като Беларус е специализирана в производството на тежки колесни превозни средства, „Полонез“ използва местното колесно шаси MZKT7930 Астролог 8×8 като база за своята мобилна пускова установка. Всяко от тях носи осем китайски 301-милиметрови ракети А200 с много голям обсег на действие от 200 км. По-късно е увеличен до 290 км при варианта „Полонез-М“, което прави ракетните артилерийски системи най-далекобойните, разработени извън Китай или Северна Корея.
През 2021 г. беларуски правителствени източници съобщиха, че местна ракета за системата ще замени китайския оригинал и ще осигури подобен обсег, което вероятно показва, че е извършен трансфер на технологии от Китай.
Въпреки усъвършенстваните възможности на „Полонез“, досега в Беларус са доставени само 6 пускови установки, които са разположени в 336-та ракетна артилерийска бригада. Малкият размер на ракетно-артилерийските сили на Беларус означава, че това все пак не е напълно незначителен брой. Армията на страната разполага само с 42 броя 300-милиметрови ракетно-артилерийски батареи, а останалите 36 са системи 9А52 "Смерч" - съветско производство.
Извън беларуската армия още 10 пускови установки „Полонез“ бяха доставени на Азербайджан в изпълнение на договор от юни 2018 г., като общата им производствена серия е едва 16 пускови установки.
Поради това много малкият бюджет за отбрана на Беларус, възлизащ само на около 800 млн. долара - по-голямата част от който е предназначена за оперативни разходи, е основен недостатък на програмата „Полонез“. Батареите, които са на въоръжение, служат като символ на потенциала на отбранителния сектор на Минск, въпреки че най-мощната им характеристика - артилерийските ракети - е с китайски произход. Системите играят важна роля на полигоните, както и в беларуските военни паради.
Остава възможността „Полонез“ да бъдат поръчани допълнително от Беларус или от самата Русия. В противен случай има информация, че Москва може да се обърне към севернокорейски системи - конкурентната KN-25 има обсег от 400 км. Това би увеличило сътрудничеството между Кремъл и Пхенян, след като САЩ заяви, че Русия е започнала процес по закупуване на множество ракети и артилерийски снаряди от страната на Ким Чен Ун.
Важността на ракетната артилерия с голям обсег става все по-очевидна, тъй като артилерията играе централна роля във войната на Русия в Украйна. Основният недостатък на „Полонез“ за Русия е, че е малко вероятно да бъде придобита в достатъчно количество и достатъчно бързо поради малкия мащаб на производството, пише Military Watch.
Беларуското производство на ракети за системата обаче би могло да бъде от ключово значение за продажбата ѝ въпреки ангажиментите на Китай да не въоръжава нито Русия, нито Украйна по време на конфликта. Самата беларуска армия също може да възобнови поръчките за „Полонез“, след като прояви нов интерес към ударните способности с придобиването на руски балистични ракетни системи Искандер-M и вътрешната разработка с Русия на беларуска производна на „Искандер“.
