В гробището на село Била Вода са погребани 750 монахини. През 1950 г., по време на комунизма в бивша Чехословакия, техните манастири са били затворени по нареждане на режима в Прага. След това жените са интернирани в това най-отдалечено кътче на страната.
Била Вода днес има около 300 жители. Селото е заобиколено от три страни от областта Силезия, която едно време е била пруска провинция, а днес е част от Полша.
Тежък живот в пълна изолация
Монахините са били въдворени на това място в рамките на "Акция Р", насочена срещу Католическата църква в Чехословакия. Общо над 1000 монахини от 14 манастира са били закарани в "централизирания манастир", за да бъдат поставени във възможно най-голяма изолация. Така е била създадена най-голямата общност от монахини в цяла Европа в един почти затворен анклав.
Условията в Била Вода били много тежки, а на сестрите им е било забранено да напускат отдалеченото село. В него те са се грижили за пациентите в местната психиатрична болница и са работили във фермата. По-голямата част от тях умират в селото.
През 1950 г. Била Вода е било почти безлюдно място. Местното германско население е прогонено оттам след 1945 г. по силата на декретите на Бенеш.
Един роман направи селото прочуто
Голяма част от чехите днес познават Била Вода и историята на монахините, които са били отведени там, благодарение на един бестселър. Дори и онези жители на страната, които не са религиозни и не се интересуват от преследванията срещу църквата по време на комунизма, познават романа "Била Вода" на Катержина Тучкова, превърнал се в най-продаваната книга през последните години – с тираж над 100 000 бройки.
Самият роман не е лишен от противоречия. На пръв поглед той изглежда като автентичен исторически разказ. Включително и съдържащите се в него предполагаеми документи на комунистическата Държавна сигурност. Катержина Тучкова всъщност описва събитията въз основа на реални събития, но без непременно да се придържа към действителността.
"Разбира се, мога да отговоря на критиката за изопачаване на историята, като посоча, че това е роман, а не документална проза", заяви тя пред седмичника "Респект". "Смятам, че това, до което съм достигнала при изследването си на темата, не представлява фалшифициране на историята", отвръща тя на обвиненията.
Противоречиви разкази
Един от противоречивите сюжети в романа е вдъхновен от историята на Людмила Яворова, богословка, която е била ръкоположена тайно. Яворова е сред петте жени, ръкоположени за свещеници в Чешката нелегална църква по комунистическо време. След краха на комунизма обаче тези ръкополагания не са били признати от Ватикана.
И през 2010 г. Тучкова предизвика вълнение и реакции и с друга своя книга - за млада германка от Бърно, прогонена от родината си през 1945 година. Романът "Герта. Германското момиче" бе публикуван и на немски. Той предизвика противоречиви реакции в Чехия, тъй като в основата му бе залегнала една доскорошна тема-табу: за изселването на германците след края на Втората световна война.
Монахините не напускат Била Вода
Гробището на монахините днес изглежда добре поддържано, а на входа му има мраморна плоча, на която пише, че е паметник на културата. Тук цари мистична атмосфера, а до надгробните плочи на монахините са посадени храсти с рози. В селото има и малък музей, посветен на съдбата на тези жени.
Известно е, че дори и след края на комунизма, те не напуснали селото, а продължили да се грижат за пациентите в психиатричната клиника и да стопанисват къщата за гости.
Източник: Дойче веле
