При обявяването на анексирането на Луганск, Донецк и части от Запорожка и Херсонска област в Украйна руският президент Владимир Путин показа характерно пренебрежение към истината, пише за „Политико“ Михаил Ходорковски. Той е бивш политически затворник и главен изпълнителен директор на петролната компания "Юкос", автор на книгата "Загадката Русия: Как Западът се поддаде на властовия гамбит на Путин - и как това да се поправи".
Съобщението беше предшествано от фиктивни референдуми, отразяващи "запазената марка" на Путиновата демокрация - при която гласуването се провежда под дулото на оръжие, а резултатът е предварително определен.
Това беше последният опит на Путин да си върне инициативата и да отклони вниманието от факта, че губи катастрофалната си война - до унизителна степен. Обявяването на мобилизацията на 300 000 запасни войници миналата седмица беше най-близко до признанието, че губи. А познатите вече заплахи за използване на ядрени оръжия също могат да се разглеждат в този контекст.
Очевидно е, че критичният момент е настъпил. „Путин е сложил всичките си карти на масата - и ние не трябва да се поддаваме на блъфирането на един насилник, който знае, че губи. Вместо това трябва да засилим подкрепата си за Украйна и да ѝ дадем необходимото, за да осигурим поражението на Путин. Едновременно с това Западът трябва да предприеме стъпки за подкрепа и стимулиране на представителите на руското население, които не са съгласни с последните мерзости на Кремъл, за да ускори поражението му у дома“, пише Ходорковски, цитиран от БТА.
Авторът посочва, че според някои оценки от началото на инвазията досега общият брой на загиналите и ранените руски войници може да достигне 100 000-150 000 души - приблизително толкова, колкото е общият брой на силите, започнали инвазията. И въпреки че новата мобилизация отговаря на искането на генералите, тя създава цял куп други проблеми - както военни, така и политически.
Досега подкрепата на руското общество за войната в Украйна можеше да се определи като "апатична ненамеса". Това беше въпрос, с който Кремъл трябваше да се занимава, и не засягаше пряко руснаците. Но мобилизацията изпрати шокови вълни сред цялото население.
Преди това властите успяваха да балансират не съвсем доброволното използване на наборниците с предлагането на щедри помощи, ако те бъдат ранени или убити. Затова те започнаха с тези от бедната периферия на Русия, но вече са изчерпали този резерв от пушечно месо. След мобилизацията войната в Украйна вече не е нещо далечно за обикновените руснаци.
Оттук и стотиците хиляди руски мъже в боеспособна възраст, които отчаяно се опитват да избягат от страната. Защо тези мъже биха искали да останат и да бъдат изпратени да се сблъскат с ужасите на войната - война, която не служи за нищо друго освен за целите на един корумпиран режим? Защо да искат да се превърнат във военни престъпници, трупове или и в двете, само за да защитят богатството, властта и гордостта на Путин и неговите приближени гангстери?
Освен това призоваването на 300 000 души е само първата стъпка. В момента хора от всички региони и социални групи в Русия получават мобилизационни повиквателни и вероятно до началото на следващата година ще бъдат призовани над един милион души.
Но насищането на фронтовата линия с лошо обучени и още по-малко мотивирани мобилизирани войници няма да доведе до по-голям военен "успех". Положението ще бъде неуправляемо, а очакваните загуби ще бъдат катастрофални.
Способността на руското общество да изтърпи това, че десетки и стотици хиляди наборни войници ще загинат, не е гарантирана. С течение на времето ще се увеличават пасивните форми на протест, като например избягването на наборна служба. А с нарастването на загубите и с увеличаването на броя на дезертьорите протестът ще започне да приема по-агресивни форми.
Освен това има и по-средносрочни вътрешни рискове за режима, като появата на поне десетки хиляди хора в Русия, които са дълбоко, но досега сдържано, недоволни от съдбата си, а сега разполагат с оръжие, обучение и опит в използването му. Нещо повече, тази група няма да се състои само от руснаци, но и от въоръжени сепаратисти от украинските региони, които Путин вече е "анексирал" и на които е предоставил гражданство.
Ако и когато украинската армия пробие фронта, спирането на тази въоръжена "руска" орда да се оттегли в Руската федерация и да се насочи през прилежащите региони към Москва няма да е възможно. Като образец може да послужи историческият прецедент от 1917 г., когато оттеглянето на войските от фронта през Първата световна война води до падането на режима и болшевишкия преврат.
Всички тези рискове може би са възпрепятствали Путин по-рано да предприеме мобилизация, но сега ситуацията на фронта е извън контрол. Мобилизацията, фалшивите референдуми и суетните декларации за анексиране са проява на отчаяние и слабост и Западът трябва да избере как да реагира.
Един от отговорите на мобилизацията би могъл да бъде предоставянето на убежище от европейските страни на лицата, които бягат от мобилизация. Украйна също би могла да предостави убежище на руснаци, които желаят да се бият на украинска страна или по друг начин да подкрепят военните ѝ усилия.
В същото време обаче Украйна се нуждае от оръжия и от всяка страна, която има възможност, зависи да ги осигури. Особено важно е да се увеличат доставките на оръжия, способни да унищожават отдалечени командни и логистични центрове.
Но независимо от всичко, сега не е моментът Западът да смекчава решимостта си в борбата срещу Путин - време е да я засили. Няма "авариен изход", който да му бъде предложен; няма елегантен начин да му се даде възможност да обяви победа. Онези, които прокарват подобни "решения", не разбират Путин - или още по-лошо, те пропагандират политика на отстъпки към фашистки диктатор в опит да намалят сметките си за газ.
Вместо това, далеч най-ефикасният начин да се сложи край на енергийния шантаж и ядрените заплахи на Путин би бил по-нататъшен разгром на нахлулите му [в Украйна] сили. Ето защо сега светът трябва да подкрепи украинските сили с по-голяма интензивност от всякога.
