Когато пада Берлинската стена, Ангела Меркел е на 35 години. В интервю пред сп. "Der Spiegel" тя говори за мечтите си като гражданин на ГДР, трудния диалог между Изтока и Запада - и възхода на Алтернатива за Германия по време на нейното управление.
В интервюто 65-годишният канцлер разказа за значението на 9 ноември 1989 г. и последствията за нейния живот. След обединението Меркел успешно се кандидатира за Бундестага през 1990 г., става министър на жените в кабинета на партийния си колега Кол.
Какво би станало с нея, ако тези дни ГДР празнуваше 70-годишнината си? "В крайна сметка бих могла да реализирам мечтата си", казва Меркел. "В ГДР жените се пенсионираха на 60 години, така че преди пет години щях да си взема паспорта и да пътувам до Америка." Пенсионерите от ГДР се радваха на свобода на пътуване.
Описвайки как би обиколила Щатите, за да види нейното многообразие, Меркел казва, че макар да не обича колите, щяла да направи пътешествието си на колела и то на "нещо, по-добро от "Трабант".
Канцлерът прави един вид баланс на германските вътрешни отношения 30 години след падането на Стената. Тя говори за политически грешки и дефицити в диалога между Изтока и Запада, критикува дебата за свободата на изразяване и вместо това иска повече смелост.
Меркел описва и адаптацията на източногерманците към начина на живот във ФРГ след обединението на двете Германии през 1989 г.
По отношение на това как се чувстват днес източногерманците, канцлерът отговаря така: "Има едно нещо, което много западни германци трудно успяват да разберат – че дори в диктатура може да има успешен живот. Имахме приятели и семейства, с които празнувахме рождени дни и Коледа, или споделяхме тъга", но това винаги се правило като се проявявала бдителност по отношение на държавата. Но в същото време не всеки ден на източногерманците се е определял от факта, "че не можехме да пътуваме до Америка, а само до Унгария или България".
Попитана какво е обяснението, че в три източни германски провинции днес сред най-влиятелните политически сили се нареди Алтернатива за Германия (АзГ), която е "ксенофобска и отчасти фашистка", тя е на мнение, че "9 ноември 1989 г. е и ще остане момент на щастие в германската история. Толкова много хора от ГДР са мечтали за свобода между 1949 и 1989 г. - и изведнъж стана възможно да говорим за това публично!… И дори днес всеки може да говори".
"Знам, че за източните германци от определено поколение животът стана свободен с мирната революция, но не винаги по-лесен. Знам също, че освен успешните региони има и такива, в които селата се изпразват, защото децата и внуците са напуснали. Независимо от това, днес, 30 години по-късно, също така трябва да е ясно и още нещо: дори човек да не е доволен от обществения транспорт, медицинските грижи, действията на държавата като цяло или от собствения си живот, няма право на омраза и презрение към други хора или насилие. Не може да има толерантност към подобно поведение", коментира Меркел.
Попитана не е ли разочарована от това, че много източногерманци били разочаровани от нея и поради това избрали да подкрепят Алтернатива за Германия, Меркел отговаря: "Не. Виждам моята задача - да работя за всички хора в Германия".
На констатацията на журналистите от "Der Spiegel", че в кабинета освен Меркел има само още една източногерманка и че шефовете на 30-те най-големи и най-добре представящи се германски компании са западногерманци, Меркел отговаря: "Някой току-що ми каза, че нито един немски университет не се управлява от един или друг източногерманец. Това не е просто странно, а истински дефицит. Предстои ни много работа. Причината може да се крие във факта, че мнозина вече бяха твърде стари през 1989/90 г. С моите 35 години щях трудно да се изкача по кариерната стълбица в икономиката. Всеки, който по това време е бил дете, може, разбира се, да стигне до най-високи позиции. Човек трябва да ясен и убедителен, за да направи кариера – за което мога да само да насърча източногерманците. Но отново: това състояние не е добро."
Превод: БГНЕС
