През последните няколко седмици армията на Руската федерация е докладвала за поредица от авиационни инциденти, които поставят под съмнение безопасността на въздухоплаващите бойни единици в страната. Затова технологичната изправност на армията е особено актуална тема в руското общество напоследък.
През юни бе регистриран инцидент със самолет ТУ-95, двигателят на който се е запалил при излитане в далекоизточния регион Амур. А в началото на юли двама пилоти на СУ-24 загинаха при катастрофа по време на тренировъчна мисия, отново в Далечния изток.
Последният инцидент се състоя отново по време на военно учение, проведено в ранното утро във вторник (14 юли), когато армейски самолет с 7 души на борда катастрофира в Сибир. В трагичния инцидент загинаха двама пилоти, потвърди военният министър на Руската федерация и изрази открито тревогата си от зачестилите инциденти напоследък.
Според свидетелства на Агениция „Франс прес“, последният инцидент се е състоял при кацането на самолета. Той не е бил натоварен с бомби по време на катастрофата, но ако е бил, това е щяло да нанесе сериозни поражения и на земята, твърди още руският военен министър. Ранените са били откарани във военна болница, където са били подложени на обстойни прегледи, казва още той.
След последния трагичен инцидент, всичките бомбардировачи от модела ТУ-95 са били извънредно спрени от движение, за да бъдат подложени на подробни техничерски прегледи и да бъдат избегнати бъдещи инциденти. Следователно са временно прекратени и военните обучения на Русия в Далечния изток.
ТУ-95 е съветски дозвуков стратегически бомбардировач и ракетоносец, един от най бързите авиационни модели, снабдени с турбовинтови двигатели. Предназначен е за бомбардировки срещу важни обекти на противника по всяко време на денонощието и при всякакви метеорологични условия.
Към 2015 г. самолетите ТУ-95, които са в експлоатация от 1956 г., все още са на въоръжение в руските военновъздушни сили и се очаква да бъдат изведени от употреба чак към 2040 г.
Използвани източници: АFP; Yahoo News; Wikipedia; Министерство обороны Российской Федерации; Военно-воздушные силы: Минобороны России.
Aвтор: Теодор Спасов
