Френският президент Еманюел Макрон попари надеждите на страните от Западните Балкани, че присъединяването им към ЕС е все по-близо. Спрямо другите европейски лидери, дошли на Срещата на върха в София, сякаш неговите изказвания се оказаха най-сурови. Президентът коментира и присъединяването на България към Шенген, Банковия съюз, както и темата за Иран, ядреното споразумение и отношенията със САЩ.
България в Шенген и реформата за командированите работници
Мисля, че няма да е добре нито за България, нито за настоящите членки на Шенген да се бърза за присъединяване, така че бих желал да се спазват сроковете, които сме си поставили - да променим механизмите и Дъблинския регламент първо, както сме планирали. Отчитаме тава, което направи България. Спазвайки правилата, бих исках да отчетем напредък в преговорите. Ако България изпълни задачите, ще се озове в предверието на Еврозоната. Това заяви президентът на Франция Еманюел Макрон в пресконференция след Срещата на върха ЕС-Западни Балкани в София.
Говорихме по различни теми, важни за България. Бих желал да осъществим напредък по тях. И аз съм поел ангажименти. Първата тема е пакет "Мобилност", която е много чувствителна. Бих желал да постигнем компромиси в идните месеци. Желаем задълбочена реформа в директивата за командированите работници. Благоприятно настроени сме към определени правила, като отчитаме спецификата на сухопътния транспорт в България. Мисля, че от гледна точка на календара, това ще стане през септември, коментира протестите на превозвачите у нас Макрон.
САЩ, Иран и ядреното споразумение
Мисля, че трябва да сме много внимателни, когато говорим за провал. Франция е поемала тежестта винаги в такива времена на криза. Мисля, че успехът на френската дипломация се измерва с последователността на решенията ни. Нашата цел е да запазим мира в района. Имахме ядрена сила в лицето на Иран, която заплашваше нашите съююници. От лятото на 2017-та заявих, че това споразумение не е достатъчно и че трябва да го преподпишем до 2025-та. Опитах се да убедя америкаците, но не успях. Всички европейци защитават тази позиция. Темата за Иран е свързана със стабилизирането. Няма да станем съюзници на Иран, ако се противопоставим на САЩ, защото чета такива коментари. Искам просто бизнесът да запази позициите си в Иран, нямам намерение да дам начало на търговска война с Иран, но не мога да позволя дружествата да останат на улицата.
Непреките последици от американското решение да излезе от споразумението ще благоприятстват руската и китайската позиция в региона. Ние сме партньори на САЩ, но трябва и да бъдем прозорливи. Имам ясна геополитическа цел - избягването на напрежението в района, а ядреното споразумение ни даваше правото да вървим по този път. Това е и позицията, която ще защитавам пред Путин.
"Отслабването" на Европа вследствие на разшивяването й
Днес бях впечатлен от волята на ръководителите на Западните Балкани. Що се отнася до Турция, водят се преговори, но изборът, който направи страната не дава възможност да има напредък в тях. Франция има съвместен интерес с Турция - сирийската тема, бежанския поток. Имаме и различия - светската държава, сподели Макрон.
Той изрази скептична бележка относно разширяването на Европейския съюз с включването на страните от Западните Балкани - на срещата на върха, насочена към укрепване на връзките между региона и ЕС. Коментарите на Макрон бяха разочароващи особено за Албания и Македония, въпреки че получиха одобрение от Европейската комисия през април за начало на идни преговори.
"Това, което сме виждали през последните 15 години, е път, който отслабва Европа всеки път, когато мислим за нейното разширяване. И не мисля, че правим услуга на страните кандидатки или на самите нас, имайки механизъм, който вече няма правила и продължава да се стреми към по-голямо разширяване...
Аз подкрепям закрепването на Балканите в Европа и придвижването към Европа. Но мисля, че трябва да погледнем към всяко ново разширяване с много предпазливост и строгост. Не подкрепям придвижването към разширяването, преди да разполагаме с цялата необходима сигурност и преди да направим реална реформа, която да позволи задълбочаване и по-добро функциониране на Европейския съюз", отбеляза президентът...
Балканите се върнаха в дневния ред на ЕС, тъй като лидерите се разтревожиха от влиянието на други сили на южния му фланг, особено Русия. Миграционната криза през 2015 г., по време на която стотици хиляди хора влязоха в ЕС по маршрута през Западните Балкани, също така предизвика сериозно напомняне за значението на региона за стабилността на блока.
Но членовете на ЕС са разделени по въпроса дали да заявят, че всичките шест страни от Западните Балкани на срещата на върха - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия - могат да се присъединят към блока. Те имат различни виждания и по отношение на възможната времева рамка за приемане на нови членове от региона.
Сърбия и Черна гора вече участват в преговорите за членство и Комисията допусна, че може да се присъединят към ЕС до 2025 г. - цел, разглеждана със значителен скептицизъм от някои длъжностни лица в Брюксел и правителствата на страни от ЕС.
През 90-те години на миналия век Западните Балкани бяха засегнати от война и гражданските вълнения и Брюксел заяви, че всички бъдещи членове на региона трябва да се борят срещу корупцията и организираната престъпност и да подобрят демократичните си стандарти, за да имат възможност да се присъединят към блока, продължи Макрон.
Европа ще осъществи напредък след като преодолее различията, ще покаже след като излезе от кризите каква иска да бъде. Франция ще поеме риска да направи смели предложения. Антиевропейските чувства се засилват, когато има чувство на безпомощност. Нека всички, които обичат Европа да решат и да предложат на евроизборите, които предстоят, и ще видите, че нашите съграждани ще вземат правилното решение. Можем да спечелим битката за нашия континент. Важно е накрая европейският проект да е в центъра на нашите решения, заключи Макрон.