Мюсюлманските водачи във Франция се обединиха около „харта за принципите“, насочена към борба със сектантството и радикализираните учения. Президентът Еманюел Макрон похвали тази стъпка срещу нарасналия брой джихадистки атаки в страната последните години.
Хартата предлага "изясняване на начина, по който е организирана мюсюлманската общност", каза Макрон след среща с представители на френския съвет на мюсюлманската вяра (CFCM), съобщиха от неговия офис.
Хартата ще предложи рамка за нов Национален съвет на имамите, който ще отговаря за проверката на имамите, практикуващи в страната.
„Това е ясен, решителен и точен ангажимент в полза на републиката“, каза Макрон, приветствайки „един наистина основополагащ текст за отношенията между държавата и исляма във Франция“.
След убийството на учителя по история Самуел Пати през ноември миналата година френският държавен глава призова съвета да предприеме действия срещу „политическия ислям.
В новата харта от 10 точки "ясно се посочва, че принципите на мюсюлманската вяра са напълно съвместими с принципите на републиката", каза председателят на CFCM Мохамед Мусауи пред журналисти след срещата.
Споразумението беше постигнато в събота по време на среща с министъра на вътрешните работи Жералд Дарманен след седмици на съпротива от страна на някои членове на CFCM, които възразиха срещу „преструктурирането“ на исляма, за да стане той съвместим с френското законодателство и ценности.
Макрон информира, че властите планират да изгонят около 300 имама, изпратени да преподават във Франция от Турция, Мароко и Алжир.
Споразумението с хартата идва в момент, когато парламентарната комисия започна дебат по нов законопроект за борба с "пагубния" ислямски радикализъм с мерки за строго разграничаване на религиозните институции и държавата в публичната сфера.
Законодателството ще затегне правилата по въпроси от религиозното образование до многоженството, въпреки че Макрон настоява, че целта е да се защитят всички френски граждани, без да се заклеймяват межу 4 и 5 милиона мюсюлмани в страната.
