Литва е готова да изпрати свои военни на тренировъчна мисия в Украйна въпреки ядрените заплахи от страна на Русия. Новината оповести министър-председателят на прибалтийската република Ингрида Шимоните в интервю за Financial Times, публикувано на 8 май.
Нейните коментари дойдоха след съобщението на руското Министерство на отбраната, че силите на диктатора Владимир Путин се готвят да проведат тактически учения с ядрени оръжия в отговор на западните „заплахи и провокации“.
Още: НАТО подцени способността на Кремъл да се адаптира: Министърът на отбраната на Литва
„Ако мислехме само за руския отговор, тогава не бихме могли да изпратим нищо. Всяка втора седмица чувате, че някой ще бъде бомбардиран с ядрено оръжие", каза Шимоните пред FT относно възможността за литовски военни в Украйна. Литва, която е член на ЕС и НАТО, по-рано предложи да изпрати свои войски в Украйна с цел обучение, но Киев все още не е отправил такова искане.
Шимоните добави, че има разрешение от парламента във Вилнюс да изпрати войски в Украйна с цел обучение.
Идеята за западни войски в Украйна
За западни военни в Украйна се заговори от края на февруари, когато френският президент Еманюел Макрон не изключи пращане на сухопътни войски там в бъдеще. Миналата седмица той обяви пред The Economist при какъв сценарий ще се случи това.
Още: Макрон каза кога може да прати военни в Украйна: "Франция е извършвала такива интервенции"
В понеделник, 6 май, Русия привика посланика на Франция, за да осъди „провокативната“ политика на Париж. „Това е напълно нов кръг на ескалация на напрежението. Той е безпрецедентен и изисква специални мерки", заяви говорителят на Путин - Дмитрий Песков.
Освен Макрон, Русия разкритикува и външния министър на Великобритания Дейвид Камерън за това, че според него Киев има право да нанася удари по цели на територията на Русия.
Междувременно италианският ежедневник Corriere Della Sera, позовавайки се на проектодокумент на НАТО, съобщи, че западният военен алианс планира да приеме резолюция да не се изпращат военни на фронта в Украйна. Твърди се, че документът ще бъде гласуван на срещата на върха на НАТО във Вашингтон през юли.
Още: Corriere della Sera: НАТО подготвя декларация за неизпращане на войски в Украйна
Литва може да не издаде разрешения за постоянно пребиваване на украинци
От публикацията във Financial Times се разбира още, че Литва може да откаже да издаде разрешение за постоянно пребиваване на онези украинци, които избягват военната служба.
Снимка: изглед към Вилнюс, iStock
„Няма да организираме депортации или да търсим украински мъже в страната, защото това би било незаконно“, добави все пак Шимоните, като отбеляза, че ЕС им гарантира защита до март 2025 г.
Още: "Няма да се върна": украинците в чужбина и военната служба
ОССЕ със спорен отказ да наблюдава изборите в Литва
Същевременно стана ясно, че Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) е отказала да наблюдава изборите в Литва поради недопускането на наблюдатели от Русия и Беларус.
Литовското външно министерство заяви, че за наблюдатели е поканило представители на Службата на ОССЕ за демократични институции и права на човека и страните от ОССЕ, "с изключение на агресора Русия и нейния съучастник Беларус“. Заради тази позиция ОССЕ напълно се отказа от наблюдението на изборите. Организацията заяви, че исканията на Вилнюс нарушават задълженията на членовете на организацията, пише местната медия Delfi.
„Международната изолация на престъпните режими на Русия и Беларус е последователна и принципна насока на външната и вътрешната отбранителна политика на Литва, която възнамеряваме да продължим", се казва в изявление на литовското външно министерство.
Още: Литва свиква 10 000 резервисти
