Тази мултикултурна страна вече не е Франция. Това е лайтмотивът на публикацията в Le Figaro на Иван Риуфол под заглавие „Comment sauver la France de son déclin”.
Франция на Жискар д’Естен изчезна, две поколения се оказаха достатъчни, за да бъде ликвидиран векът на сплотеност между французите. Четиридесет години трябваха, за да започне замяната на един народ с друг, една религия с друга, пише Иван Риуфол.
До 1980-те години ”новите французи”, пристигнали от други страни, бързо започваха да споделят всеобщата семейна атмосфера и живеели в съгласие с останалите, си спомня журналистът. Вече не е така.
В събота Емануел Макрон с удовлетворение се изказа за станалите промени. Обръщайки се към младежите от емигрантските среди, той заяви: „Когато вашето семейство говори на арабски, това е шанс за Франция”. В същото време тази нова Франция стана за мнозина непригодна за живот, пише Риуфол.
„Насилие на всякъде – като репетиция за вътрешна война, толкова желана за привържениците на политическия ислям” – се жалва журналистът.
Към това може да се добави алиансът на левите и погромаджиите, скитащи в съботите по улиците на френските градове – „антикапиталисти”, за които „добрият коп (полицай) е само мъртвият коп”. Същевременно интелектуалният вакуум в страната е такъв, че никой не знае как да бъде възстановен авторитетът на властта, подчертава авторът на публикацията. Нещо по-лошо - главата на държавата, желаейки да достави удоволствие на „милиони млади и не много млади” нови африкански и арабски французи, се дистанцира от стражите на реда.
„Ако вашата кожа се различава от бялата, вас ви спират много по-често, вас ви възприемат като проблемен фактор и това е непоносимо” – напомня Риуфол изказване на Емануел Макрон в интервю неотдавна.
Все още може да се спре тази катастрофа, твърди журналистът. Обаче не Макрон, според него, ще спаси Франция от упадъка. Двусмислената позиция на президента подкрепя разрушителите на единната и неделима нация.
Както напомня авторът, през януари Макрон възнамерява да организира обществен съвет в сферата на сигурността, призван да възстанови връзката между французите и правоохранителните органи. Полицията обаче не е проблем: нейните връзки с гражданите никога не са разкъсвани. И държавният глава си струва да се замисли за своето отношение към французите като цяло, а не само за произхождащите от емигрантските кръгове.
Наследството на Жискар д`Естен „носи като кръст” решението от 1976 г. да се позволи на мигрантите да се съберат със семействата си, напомня авторът на публикацията. Когато след 2 г. президентът реши да си поправи грешката, Държавният съвет отказа да се подчини на президентската воля: съдиите предпочетоха да запазят правата на имигрантите „да водят нормален семеен живот” във Франция. По-късно някои имигранти дори получиха право на многоженство. Оттук започна „колонизацията” на френската нация, счита Риуфол.
Гражданите трябва да вземат в ръце своята съдба и своето здраве. Възстановяването на демокрацията трябва да прерасне в контрол за имиграцията, е категоричен авторът. Трябва да се отхвърли политиката за събиране на семействата и предоставяне на убежище, опростяване на условията за достъп до гражданство, включително до неговото автоматично получаване по право на рождение.
Необходимо е да се приеме решение за ограничаване на помощта за нелегалните: над 300 хиляди от тях сега получават безплатно медицинско обслужване на обща стойност над €1 млрд. Няма да мине и без възраждане на християнството пред лицето на агресивния ислям.
„Този сънлив и страхлив свят трябва да бъде разтърсен” – призовава Риуфол. – „Да противостои на дребнавото мислене може само твърдата доктрина. Нейна цел трябва да бъде да не се оставя Франция да затъва още по-дълбоко” – отбелязва авторът в заключение.
Превод: Ганчо Каменарски
Още: Льо Пен: Мултикултурализмът се провали, робството се върна
