Конфискацията на незаконно придобитото имущество е стратегически приоритет на ЕС, около тази теза се обединиха политици и експерти на организираната в Европейския парламент в Брюксел конференция „Гражданска конфискация в борбата срещу транснационалната организирана престъпност в Европейския съюз”.
На нея бяха представени три много добре работещи модела на три държави, които прилагат ефективно гражданската конфискация – България, Ирландия и Великобритания. Обсъдени бяха и възможностите, които дава прилагането на Директива 42 от 2012-та година, която тази година трябва да се въведе от всички държави членки. С обмен на информация за съществуващите в ЕС практики, бяха представени и предприеманите от ЕК действия, както и различните инструменти, които съществуват и които се обсъждат в ЕС.
„Според изчисленията на ООН сумата на криминалните престъпления, генерирани през 2009-та година, е 2,1 трилиона долара, като по-малко от 1% от тези авоари са замразени или конфискувани, което доказва, че мръсните пари остават при престъпниците“, съобщи евродепутата Емил Радев, цитиран от Фокус.
„От пазарите на ЕС се генерират годишно 110 милиарда евро криминални средства в различни авоари и имущество, което е 0,2% от стойността на общия търговски обмен на общността. Затова ефективността на националните системи за борба с изпирането на пари и международното сътрудничество са от първостепенно значение, каза Тийна Астола, генерален директор на Генерална дирекция „Правосъдие и защита на потребителите”
Пламен Георгиев председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество съобщи, че в България незаконно имущество за 73 милиона е отнето за последните 4 години.
„За справянето с трансграничната престъпност е нужен общ европейски отговор, един от най-ефективните инструменти за целта е предвиждането на тежки правни санкции, а от ключово значение - неутрализирането на облагите от престъпна дейност чрез конфискацията на придобитото от нея имущество“, каза Мария Габриел, заместник-председател на Групата на ЕНП в ЕП и ръководител на българската делегация в него.
Според нея е необходим решителен отпор срещу организираните структури и той може да бъде даден от всички държави членки, като се отчитат националните практики и се работи в посока на тяхното хармонизиране, както и на сближаване на режимите им.
