Изследователи установиха, че Австралия, следвана от съседната Нова Зеландия, са в най-добри позиции да оцелеят при ядрена зима и да помогнат за рестартирането на рухналата човешка цивилизация, съобщава "Guardian".
Проучването, публикувано в списание "Risk Analysis", описва Австралия, Нова Зеландия, Исландия, Соломоновите острови и Вануату като островните държави, които са най-способни да произведат достатъчно храна за населението си след "внезапна намаляваща слънчевата светлина катастрофа", като ядрена война, супервулкан или удар на астероид.
Изследователите пишат, че дори и при най-тежкия сценарий "вероятно ще има оцелели по цялата планета", като тези в най-устойчивите страни ще имат най-голям шанс да избегнат прединдустриалния колапс.
Авторите сравняват 38 островни държави по 13 фактора, които според тях биха могли да предскажат успеха на пост-апокалиптичната държава за оцеляване, включително производството на храна, енергийната независимост, промишлеността и ефекта на бедствието върху климата. Австралия и Нова Зеландия - и двете стабилни земеделски производители, които са скрити от вероятните места на ядрен удар в северното полукълбо - оглавиха таблиците, като Австралия се представя най-добре като цяло.
"Буферът на Австралия за снабдяване с храни е гигантски", заключава проучването, "с потенциал да изхрани много десетки милиони допълнителни хора."
Сравнително добрата инфраструктура, огромният енергиен излишък, високото ниво на здравна сигурност и бюджетът за отбрана на Австралия спомогнаха за изтласкването ѝ на върха на таблицата. Срещу Австралия обаче действа един важен фактор: относително близките ѝ военни връзки с Обединеното кралство и САЩ увеличават вероятността тя да стане мишена в ядрена война.
В тази област Нова Зеландия има някои предимства, смятат авторите, благодарение на дългогодишния си статут на страна, свободна от ядрени оръжия. Нейната устойчивост в случай на рязък спад на глобалната температура, предизвикан от период на тъмнина (цялата територия на Нова Зеландия е сравнително близо до океана, което я предпазва от екстремни температурни спадове) също би помогнала.
"Имаме тази супер ефективна икономика за износ на храни, която може да изхрани многократно жителите на Нова Зеландия само от износа", казва един от авторите на изследването, професор Ник Уилсън от Университета Отаго, Уелингтън. Дори и при най-лошия сценарий - 61% намаление на реколтата по време на продължителна ядрена зима - новозеландците пак ще имат достатъчно храна, добави той.
Въпреки изобилието на храна в Нова Зеландия и високите й оценки по показателите за социално сближаване, спирането на световната търговия може да доведе до социален срив, допълва Уилсън.
"Опасявам се от фалшива сигурност за Нова Зеландия", каза Уилсън. Страната вече не разполага със съоръжения за рафиниране на горива и е силно зависима от вноса на дизелово гориво, пестициди и машини, необходими за поддържане на доминиращия селскостопански сектор.
Други островни държави биха били в състояние да произвеждат достатъчно храна при такава криза, пишат Уилсън и съавторът му д-р Мат Бойд, но вероятният срив на индустрията и социалното сближаване поставят под съмнение тяхната устойчивост. При моделите на ядрена зима производството на храни в Китай, Русия и САЩ може да спадне с до 97% и те ще бъдат принудени да разчитат на нови технологии за производство на храни.
