Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Кога престъпленията са неукорими: Пример с британските тайни служби

22 декември 2019, 12:30 часа • 4146 прочитания

Британски съд подкрепи правителствена политика, която позволява на информаторите на британската вътрешна разузнавателна служба да извършват престъпления, когато се счита, че това е в интерес на националната сигурност. Това ще става в случай, когато според съдиите възниква противоречие между върховенството на закона и обществената безопасност, пише американският вестник The New York Times в материал, цитиран от агенция "Фокус".

По силата на политиката, известна като Третата директива, служителите на Службата за сигурност, по-популярна като MI5, могат да позволят на своите информационни агенти да участват в престъпни действия, когато работят по случаи на тероризъм или организирана престъпност, заедно с други лица.

Голяма част от тази политика остава забулена в тайна: MI5 действа съгласно директиви от началото на 90-те години на миналия век, а правителството призна съществуването на директивата едва миналата година - дори и след това, служителите на MI5 не са признали нито един случай, в който тя е била приложена. Четири неправителствени организации във Великобритания се опитаха да атакуват в съда тази директива с твърдението, че подобна практика е незаконна.

Но с минимално мнозинство от 3 срещу 2 гласа съдиите от Трибунала на следствените правомощия, органът, който разглежда оплаквания по адрес на разузнавателните служби на Великобритания, отхвърлиха случая в петък, като определиха политиката като законна, аргументирайки се, че служителите на MI5 не могат да функционират без информатори, които могат извършват престъпления, често докато проникват в престъпни организации.

„Този случай повдига един от най-основните въпроси, пред които може да се изправи демократичното общество, управлявано от върховенството на закона“, написаха в решението съдиите от мнозинството. Те също така постановиха, че политиката на Третата директива не дава правен имунитет на информаторите, посочени от MI5 като агенти или „скрити източници на човешко разузнаване“.

Четирите групи за правата на Великобритания, стоящи зад предизвикателството - Privacy International, Reprieve, Комитетът по администрация на правосъдието и Центърът Pat Finucane - заявиха в изявление, че ще обжалват. 

Юридическият служител на Privacy International Илия Сиатица заяви, че решението представлява правен имунитет, тъй като информаторите ще действат с благословията на MI5, който няма задължение да информира прокурорите за престъпления.

„Ако нито един орган на прокуратурата не бъде уведомен, когато възникне такъв случай, тогава фактически информаторът е получил карт бланш да действа както иска“, каза Сиатица в интервю. 

Служител по комуникациите на Министерството на вътрешните работи, което ръководи MI5, заяви в изявление по имейл в събота, че използването на скрити агенти е от съществено значение за опазването на страната. „Радваме се, че трибуналът реши в полза на правителството по всички точки и призна, че участието в престъпления може да бъде необходима характеристика на тази жизненоважна работа“, се казва в изявлението. 

Министерството отказа да коментира броя на разрешенията, които са били предоставени, или да детайлира престъпленията, които информаторите на MI5 са получили право да извършат.

Няколко европейски държави претърпяха терористични атаки през последните години, а властите реагираха чрез затягане на антитерористичните закони, увеличавайки бюджетите на техните разузнавателни служби или като направят постоянно действащи някои извънредни мерки, които са били приложени веднага след нападението.

В страни като Великобритания и Франция правителствата твърдят, че повишената сигурност е от решаващо значение за предотвратяване на атаки и за успокояване на общественото мнение, докато правозащитните организации предупреждават, че допълнителни мерки могат да уронват гражданските свободи.

В петък съдиите направиха пряка връзка между политиката на Третата директива и заплахата от тероризма. „Събитията от последните години, например в Манчестър и Лондон през 2017 г., служат като ярък пример за необходимостта от подобно събиране на разузнавателни данни и други дейности, за да се защити обществеността от сериозни терористични заплахи“, написаха те, като се имаха предвид нападението срещу концерт в Манчестър през май същата година и на други два случая в британската столица - един през март и друг през юни.

Миналия месец 28-годишен мъж, осъден за тероризъм, уби двама души при нападение с нож в центъра на Лондон.

Не е ясно кои престъпни действия могат да бъдат разрешени съгласно Третата директива и до каква степен; част от изслушванията се проведоха при затворени врати, без адвокати за жалбоподателите и репортери. Съдът издаде и секретна версия на решението, в допълнение към публичната, според The Guardian.

Съгласно насоките на MI5 престъпната дейност, „понякога може да е необходима и пропорционална“ за събиране на разузнаване „, която може да бъде използвана за спасяване на живот или за противодействие на много сериозна престъпност".

Разузнавателните служби са провеждали политиката на Трета директива без надзор до 2012 г., когато Дейвид Камерън, тогава министър-председател, поиска от съдия в пенсия да контролира разрешенията.

Румен Скрински
Румен Скрински Отговорен редактор
Новините днес