Държавният глава Петро Порошенко подписа указ по решението на Съвета за национална сигурност за въвеждане на военно положение в Украйна, съобщиха от прессекретариата на президента.
Военното положение в страната ще бъде валидно от 26 ноември до 26 януари 2019 г. Генералният щаб е натоварен с организирането на частична мобилизация. На службата за сигурност на Украйна е наредено да засили контраразузнаването, режимите за борба с тероризма и секретните операции, както и информационната безопасност, пише БГНЕС.
Военното положение обаче ще влезе в сила едва след одобрението на парламента. Припомняме, че Съветът за национална сигурност и отбрана въведе военното положение след инцидента с нарушаването на руската граница от украински кораби. Стана ясно, че всички плавателни съдове са задържани на около 20 километра от руското крайбрежие и на 50 километра югозападно от обичайното място за преминаване на кораби по Керченския проток под Кримския мост. По време на опасните маневри трима украински войници бяха леко ранени. Те са получили медицинска помощ и няма заплаха за живота им.
Реакции по линията на дипломацията
Русия реагира светкавично и възбуди углавно дело за нарушаване на държавната граница. Москва поиска спешна среща на Съвета за сигурност на ООН, която ще започне по-късно днес. НАТО също ще проведе извънредно събрание на посланическо равнище заради кризата.
"Украйна ще търси дипломатическо разрешаване на ситуацията в Азовско море, но си запазва правото на самозащита", заяви на пресконференция министърът на външните работи Павел Климкин, цитиран агенция УНИАН.
Междувременно от Външното министерство на Руската федерация посочиха, че линията на Киев към провокиране на конфликт с Москва в координация със САЩ и ЕС може да доведе до сериозни последствия. От Руското дипломатическо ведомство напомнят, че вече нееднократно са предупреждавали "киевския режим и неговите западни покровители за опасността от изкуственото раздуване на истерия около Азовско море и Керченския пролив", отбелязва още агенция "Фокус".
Европейският съюз, Франция и Германия осъдиха действията на Москва и изразиха загриженост за Украйна по повод инцидента.
Демонстрации и провокации
Междувременно в Харков около петдесет души излязоха на демонстрация пред сградата на генералното консулство на Русия. Става ясно, че участниците в акцията са запалили огньове, а след това са се опитали да подпалят сградата на консулството, в резултат от което се е запалила елха в двора на дипломатическото учреждение. Освен това активистите са изгорили и официалният флаг на Руската федерация.
Участниците в митинга са искали от властите да прекъснат дипломатическите отношения с Москва, договора за съвместно използване на Азовско море и Керченския пролив, да се национализират всички руски бизнеси на територията на Украйна и да се въведе визов режим за руснаците.
Това е третият подобен инцидент в понеделник: преди това огньове и димки бяха хвърляни в посолството на Русия в Киев, а в Лвов пред сградата на руското консулство бяха запалени гуми.
У нас
Енергийната сигурност на България е гарантирана и към този момент няма никакви притеснения заради ситуацията в Азовско море. Това каза пред журналисти министърът на енергетиката Теменужка Петкова, коментирайки напрежението в Керченския пролив.
По думите на Петкова към настоящия момент доставките на природен газ са в обичайния си режим и няма абсолютно никакви притеснения и основания за такива. "Но, разбира се, всяка една държава членка, съгласно регламентите за енергийната сигурност в рамките на ЕС, е длъжна да предприема съответни действия и да има план за такива. И ние имаме план за действие. Имаме договор за обратен реверсивен поток от страна на Гърция, имаме и необходимите количества в Чирен, така че българските граждани трябва да бъдат спокойни – енергийната ни сигурност е гарантирана“, заяви още Петкова.
