Министър-председателят Бойко Борисов участва в извънредното заседание на Европейския съвет на 17 и 18 юли в Брюксел. Това е първата присъствена среща на европейските лидери от началото на пандемията.
В белгийската столица държавните и правителствените ръководители обсъждат Планът за възстановяване на Европа в отговор на кризата, породена от COVID-19, който включва Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. и инструмента „Следващо поколение ЕС“.
На 19 юни по време на видеоконферентна среща лидерите от ЕС обмениха мнения по предложението за Плана за възстановяване, представено от Европейската комисия на 27 май. Предложението на Комисията се основава на 2 стълба – нов инструмент за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ на стойност 750 млрд. евро и МФР на стойност 1100 млрд. евро.
На 10 юли председателят на Европейския съвет Шарл Мишел представи основните цели на ЕС - отстраняване на щетите, причинени от COVID-19, реформиране на европейските икономики и трансформиране на европейските общества.
За България приоритетни остават Кохезионната и Общата селскостопанска политика, като страната ни ще настоява за амбициозното им финансиране. Страната ни определя предложението на Европейката комисия от 27 май като балансирано, като се има предвид сериозните предизвикателства заради пандемията от COVID-19. В прехода към зелена енергия от ключово значение е и Фондът за справедлив преход на ЕС, който трябва да отговори в максимална степен на актуалните предизвикателства пред държавите членки. В този смисъл приоритет е за България Фондът да предвиди и средства за насърчаване и развиване на мощности за зелена енергия в региони, в които досега не са съществували енергийни мощности.
В петък, на първия ден от срещата, лидерите не постигнаха консенсус за разпределението на безвъзмездните 750 млрд.евро.
Някои наблюдатели са склонни да нарекат чудо перспективата евролидерите да приемат правилата за разпределението на 2,4 трилиона евро за общи разходи през следващите седем години и за възстановяването на пострадалата от коронавируса европейска икономика.
Сумата, която се равнява на 17% от европейската икономика, е най-голямата спрямо БВП, която светът ще задели, за да се справи с главоломно приближаващата световна рецесия с небивали размери.
Европейските лидери решиха, че ще трябва да се гледат очи в очи, ако искат да намерят единство за спасителния фонд и бюджета и затова ще прекъснат установената през последните месеци практика за виртуално общуване и ще се съберат на живо в Брюксел. Срещата на върха на ЕС е първата присъствена, не видеоконферентна среща на високо ниво от началото на пандемията в света.
Тя е и първа от 2007 г., в която германският канцлер Ангела Меркел ще стои в креслото на ротационния председател на Съвета - формално без допълнителни права, но де факто като човек, на когото всички се надяват за постигането на успех. Меркел, която прекара цялата предишна седмица в срещи и разговори с европейски лидери, изглежда готова за това.
27-те лидери трябва да намерят компромис между два пакета предложения, съдържащи проекти за европейския фонд за икономическо възстановяване и за редовен бюджет на ЕС за 2021-2027 г.
Единият бе изготвен от Европейската комисия през юни и предвижда спасителен фонд от 750 милиарда евро за 3 години и бюджет от 1,1 трилиона евро до 2027 г., а другият е на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, който разговаря с европейските лидери, за да види какви са нагласите им за харчене. Двете предложения не се различават съществено, но разминаванията са видими по най-спорните проблеми за размера и условията за достъп до парите.
Мишел също предлага икономическо възстановяване за 750 млрд.евро, но по-скромен бюджет от 1,074 трилиона за следващите 7 г. Новият план слиза под 1,094 трилиона евро, който не намери подкрепа у европейските лидери през февруари. Лидерите на ЕС трябва да постигнат единодушие по фонда и бюджета на ЕС, за да започнат преговорите с Европейския парламент, чието съгласие е необходимо за приемането на бюджета, и за започване на ратификация от 41 национални и регионални парламента, които трябва да одобрят предложените нови европейски данъци. Обикновено за ратификацията са необходими около 2 две години, но ЕС се надява процедурата да приключи до 6 месеца, за да влязат в сила новите правила за финансиране от 2021-а. Дотогава Еврокомисията предлага част от средствата за икономическо възстановяване, да се платят авансово.
Шарл Мишел представи на 10 юли шест критични области, по които трябва да се намери съгласие: размер на бюджета на ЕС и на плана за възстановяване, съотношение между безвъзмездната помощ и заемите в спасителния фонд, критерии за разпределение на парите, условия за тяхното отпускане и запазване на отстъпките в националните вноски към бюджета на ЕС за Австрия, Нидерландия, Германия, Дания, Швеция.
Предложението предвижда запазване на размера на спасителния фонд от 750 млрд. евро и разпределението между грантове и заеми в съотношение 2:1. За сметка на това европейският бюджет изтънява с 25 милиарда евро и други 5 милиарда се заделят като резерв за пострадалите от Brexit.
Най-ощетени финансово са програмите за наука и изследвания “Хоризонт Европа”, чийто бюджет до 2027 г. изтънява с 5 млрд. евро, политиките за добросъседство, развитие и международно сътрудничество, които ще се свият с 4,7 млрд.евро и бившият фонд “Юнкер”, наричан сега InvestEU, който ще бъде намален с €10 млрд. Сумите ще бъдат пренасочени към програмите за икономическо възстановяване. Разходите за реакции при здравни кризи и за попълване на запасите от облекло и лекарства се увеличават с 2,8 млрд.евро.
Мишел предлага и законово закрепване на зелените цели на ЕС, който се самозадължи да направи икономиката си въглеродно-неутрална до 2050 г. 30% от фонда за регионално развитие и 40 на сто от земеделските програми трябва да бъдат насочени към зелени цели. Фондът за справедлив преход, който ще компенсира загубите от зелена модернизация, ще възлезе на общо 37,5 млрд.евро, 7,5 млрд., от които чрез програмите за икономическо възстановяване.
Втората политически декларирана цел - цифровизацията изглежда по-неясна, като Мишел предлага средствата да вървят през всички бюджетни и възстановителни програми, без да уточнява цифри.
За да се осигурят пари за обслужването на заемите, с които ЕС ще финансира 750-милиардния си фонд за възстановяване, Шарл Мишел предлага от 1 януари 2021 г. да се въведе нов европейски данък - върху пластмасовите отпадъци, а от началото на 2023 г., да се облага и вносът в ЕС на продукти, произведени със замърсяващи технологии и както и дейността големите интернет платформи.
Парите за възстановяване ще се разпределят на два етапа. През 2021-2022 г. 217 млрд евро ще се разделят между 27-те въз основа на данните за безработицата за 2015-2019 г., увеличението на БВП на глава от насалението и делът население на съответната държава. През 2023 г., последната година от действието на програмата за икономическо възстановяване, оставащите 93 млрд. евро ще се разпределят според спада на БВП през 2021/22 г., намаляването на БВП на глава от населението и делът на населението.
Председателят на Съвета предлага страните членки да разрешават отпускането на парите за възстановяване да става въз основа на годишни доклади на Европейската комисия, в които тя ще оценява плановете за реформи, подавани от държавите членки, с квалифицирано мнозинство.
Европейският парламент, който има дума за приемането на европейския бюджет, но само консултативна роля за плана за възстановяване, смята че предложението за компромис е лошо, тъй като бюджетът е ощетен за сметка на спасителния фонд.
Държавите членки се разделят основно на две: Дания, Австрия, Швеция и Нидерландия се самоопределят като “пестеливата четворка”. Те са за по-малки фонд за възстановяване и бюджет, спасяване само чрез заеми и без безвъзмездни помощи, единодушно вземане на решение за отпускане на парите и категоричното им обвързване със спазването на върховенството на закона. Останалите 23 държави имат различно нюансирани позиции, но в основни линии подкрепят предложенията. България например смята, че фондът за възстановяване е “справедлив и достатъчен”. При сегашните параметри София разчита да получи до 12 милиарда евро допълнително от Европа към парите, с които ще разполага от европейския бюджет.
Ангела Меркел призна на 8 юли пред Европейския парламент, че предложението за бюджет и фонд за възстановяване едва ли ще може да бъде прието в цялост без отстъпки от двете страни. Тя даде да се разбере, че една от тях вероятно ще бъде обвързването на върховенството на правото с достъпа до европейско финансиране.
Вижте още:
ЕС е на път да се провали с Плана за икономическо възстановяване от коронавируса
