"Путин, Хага те очаква!" - билборд с този надпис вече от месеци виси на един небостъргач във Вилнюс, столицата на Литва. Тази бивша съветска република прекъсна всички връзки с Москва, след като Русия нападна Украйна. Литва и другите две балтийски страни - Латвия и Естония, особено активно се застъпват за санкциите срещу Москва в рамките на ЕС. Защото тези три малки републики се намират в непосредствена близост до огромния си агресивен съсед и неслучайно се страхуват от него. А той крои свои планове.
Кремъл е разработил цяла стратегия за това как Русия да възстанови влиянието си в балтийските страни. Само че войната в Украйна пречи за осъществяването на тези амбиции, установява международен екип разследващи журналисти с участието на медии от Германия, Дания, Полша, Украйна и самите балтийски страни. За разследването съобщават включително германската обществено-правна медия АРД и "Зюддойче Цайтунг", които участват в екипа.
Какви са целите на Кремъл
От събраните материали излиза, че документът, озаглавен "Стратегически цели на Руската федерация по естонското, латвийското и литовското направление", е бил разработен в управлението за връзки със съседните държави към администрацията на президента и със съдействието на тайните служби още през 2021-а година. Същото това управление е разработило и стратегията по поглъщането на Беларус през 2030-а, и намесата във вътрешните работи на Молдова. Разследващите журналисти засега не публикуват сведения за подобни разработки по отношение на други държави, като например България.
Според стратегията, руските чиновници трябвало да манипулират местните бизнесмени, за да си гарантират лоялността на балтийските правителства. Те трябвало да обещаятт на тези бизнесмени да им отворят пътя към огромните руски пазари, стига техните държави да променят политиката си към Русия. В Кремъл са се надявали да изплетат мрежа от така наречените "меки сили", т.е. от организации, застъпващи се за сътрудничество с Русия.
Стратегията посочва и втора главна цел: да не се допусне по-нататъшната милитаризация на балтийските страни и възникването на нови бази на НАТО на тяхна територия.
Стратегията за Латвия
Кремъл възнамерявал да въвлече Латвия в общ дневен ред с Русия: за екологията, за образованието, културата и хуманитарното сътрудничество чрез използването на вече наличните регионални формати, например Съвета на държавите край Балтийско море. В Латвия Русия искала да изгражда нови проруски обществени структури: фондове, неправителствени организации, дружества с идеална цел. Кремъл се надявал към 2030-а година да се добере до въвеждането на руския като държавен език в Латвия, да реши проблема с масово останалите без гражданство хора след разпадането на СССР и в крайна сметка да въвлече Латвия в политически съюз с Русия.
Стратегията за Литва
В тази страна кремълските стратези искали да предотвратят "нарастването на военното присъствие на САЩ и другите държави от НАТО", да се ограничат броят и мащабите на натовските военни учения и да не се разрешава на Литва да привлича други постсъветски страни в сферата на влияние на НАТО. Стратегията предвижда още разширяване на руското културно присъствие, запазване на системата на рускоезичното образование, съхраняване на паметниците и противодействие на "фалшифицирането на историята" и "героизирането на нацизма".
Кремъл се е надявал към 2030-а година да създаде в Литва условия, при които ръководството на страната да признае, че безопасността ѝ е накърнена от военното присъствие на НАТО в региона, да възстанови конструктивните двустранни отношения, включително във военната област, и да гарантира политическото присъствие на политици, които се стремят да развиват литовско-руските отношения.
Стратегията за Естония
По отношение на Естония стремежът на кремълските стратези е най-вече да противодействат на опитите на естонските власти да стимулират сепаратизма сред представителите на угро-финските народи в някои руски региони, като едновременно насърчават проруските настроения сред политическите и военни елити в Естония. По този начин те се надявали да противодействат на усилията на НАТО по "милитаризирането" на Естония.
В хуманитарната област се залага особено много на пропагандирането на руската култура, на работата с децата и младежта, а в икономическата Русия искала да привлече естонски инвестиции в граничните си райони и да се добере до естонските технологии, които я интересуват. Кремъл разчитал до 2030-а година да възстанови отношенията с Естония в политическата, във военно-техническата област и в сферата на сигурността, да усили ефективността на проруските агенти на влияние и да гарантира пълномащабно търговско-икономическо сътрудничество между двете страни.
"Провиненията" на балтийските страни
По отношение и на трите държави въпросната стратегия предвижда активна работа с рускоезичното население и поощряване на връзките му с "родината", както и натиск по линия на енергетиката. Но главният акцент е поставен върху присъствието на НАТО в тези страни. По повод документа коментаторите припомнят, че тъкмо трите балтийски държави първи напуснаха Съветския съюз и така го тласнаха към разпад, а в Кремъл и до днес смятат това за "огромно геополитическо унижение".
Високопоставен представител на западните тайни служби твърди пред АРД, че досега плановете на Кремъл остават почти безрезултатни, дори напротив: войната в Украйна допълнително е сплотила балтийците и ги е привързала към Запада.
Международният екип разследващите журналисти е отправил запитване за цитираната стратегия до президентската администрация на Путин, но досега отговор няма.
Източник: Дойче веле
Още по темата: Готви ли Путин ядрен блицкриг?
