Макар все още да има две години, следващите избори за Европейския парламент не са чак толкова далеч. Предвид много динамичната ситуация на Стария континент, още отсега интересът към евроизборите се засилва, макар че да се дават прогнози каква ще е картината в Европейския парламент е много рано. В следващите редове обаче ще припомним как протичат изборите, които имат уникални характеристики спрямо изборите за национален парламент например.
Европейският съюз има една-единствена пряко избирана институция, представляваща гражданите - Европейският парламент. Членовете му се избират чрез избори на всеки 5 години, а общият брой на депутатите е 751.
Европарламентът действа като съзаконодател, като заедно със Съвета на ЕС приема и изменя законодателни предложения и взема решения за бюджета на ЕС. Той също така наблюдава работата на ЕВропейската комисия и други органи на ЕС и си сътрудничи с националните парламенти на страните от ЕС.
Броят на евродепутатите за всяка страна е приблизително пропорционален на нейното население, но това е в съответствие с принципа на регресивна пропорционалност: никоя страна не може да има по-малко от 6 и повече от 96 евродепутати, като общият им брой не трябва да надхвърля 751 (750 плюс председателя). Членовете на ЕП се групират по политическа принадлежност, а не по националност.
Изборът на евродепутати се подчинява на определена форма на пропорционално представителство, но държавите-членки имат свободата да организират изборния процес на своя територия съобразно индивидуалните си електорални системи. Така например някои държави разделят територията си на областни избирателни райони, докато други имат един-единствен избирателен район. Страните също така сами избират и датата на изборите. Тя не е една за целия ЕС. Държавите определят дата в 4-дневен период - от четвъртък до неделя.
На изборите се конкурират национални политически партии, но избраните депутати обикновено след това се присъединяват към транснационални политически групи в ЕП.
Последните европейски избори се проведоха през 2014 г., когато близо 500 милиона избиратели от 28 страни-членки на ЕС избраха своите представители в ЕП. В изборите участваха 43,1% от имащите право на глас, което е почти толкова, колкото и през 2009 г. (43,0%).
Най-много места спечели Европейската народна партия (ЕНП) (221 места), следвана от Партията на европейските социалисти (ПЕС) (190 места), либералите от АЛДЕ (59 места), "Зелените" (52 места), консерваторите (55 места), европейските леви (45 места) и независимите (32 места).
В България избирателната активност беше 35,8%, като на 25 май 2014 г. страната ни избра 17 евродепутати. На европейските избори у нас се гласува за партийни листи, в които има възможност за преференция. През 2014 г. ГЕРБ получи 6 евродепутатски места, БСП и ДПС - по 4, "България без цензура" - 2 и Реформаторският блок - 1.
