Италианското правителство одобри въвеждането на данък от 40% върху свръхпечалбите в банковия сектор, генерирани от по-високите лихвени ставки.
Късно в понеделник италианският Съвет на министрите прие новия данък "в последната минута", като вицепремиерът Матео Салвини обяви, че постъпленията от него ще се използват за подкрепа на длъжниците - основно за семейства, засегнати от повишението на лихвите по кредитите.
"Трябва само да погледнем печалбите на банките за първата половина на 2023 г. в резултат и на повишаването на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка, за да разберем, че не говорим за няколко милиона, а за милиарди", коментира Салвини.
Още: Стотици хиляди ще останат без социални помощи в Италия. Това е важно и за българите там
Днес акциите на италианските банки веднага поевтиняха - на двете най-големи банките в страната Intesa Sanpaolo и UniCredit, спадът е съответно с 8,5% и с 6,9%.
Акциите на държавната банка Monte dei Paschi di Siena спаднаха с 9,8%, докато на Banco BPM, третата по големина банка в страната, акциите се понижиха с 8%. Солидно поевтиняване имаше и на акциите на BPER Banca, Mediobanca и Banca Generali.
Правителството на премиера Джорджия Мелони критикува банките за това, че не успяват да прехвърлят повишаването на лихвените проценти към дребните спестители, дори когато увеличават лихвите по кредитите. Мелони също така беше подложена на критики след публикуването през миналата седмица на лоши данни за БВП на Италия, които показаха, че икономическото възстановяване в трета по силна икономика в ЕС се е забавило през второто тримесечие на годината.
Данъкът от 40% ще бъде начислен към нетния лихвен доход, генериран от разликата между лихвените проценти по кредитите и депозитите на банките.
Още: "Луфтханза" обяви печалби доста над очакванията
ЕЦБ повиши лихвените си проценти с 4,25 процентни пункта от миналото лято насам, увеличавайки референтната лихва по депозитите от -0,5% на +3,75%, но голяма част от банките не я прехвърлиха към спестителите.
Еднократната такса, която трябва да бъде платена до края на юни 2024 г., трябва да получи одобрение от парламента в рамките на 60 дни, за да влезе в сила.
Проектотекст, публикуван от правителството във вторник следобед, предполага, че прагът за налагане на данъка от 40% ще се основава на разликата между нетния лихвен доход през 2021 г. и дохода за 2022 или за 2023 г. в зависимост от това кой е бил по-голям.
Банките ще плащат данъка, след като нетният им доход от лихви за избраната година надхвърли този за 2021 г. с 5 или с 10 процента.
