"Сделка!"
Лидерите на ЕС се споразумяха рано във вторник за новаторски план за съвместно вземане на заем на 750 милиарда евро за отговор на пандемията на коронавируса, която уби 135 000 души от целия блок и изпрати икономиките от целия континент в остра финансова депресия.
Фондът за възстановяване на ЕС, който ще се състои от 390 милиарда евро безвъзмездни средства и 360 милиарда евро заеми, ще бъде приложен към нов седемгодишен бюджет в размер на 1.074 трилиона евро, Многогодишната финансова рамка (МФР), върху която държавни и правителствени ръководители също постигнаха единодушно споразумение - с което общият финансов пакет достигна 1,82 трилиона евро, отбелязва БГНЕС.
Сделката беше сключена в 05:30 часа сутринта, с което приключи срещата на върха, която влезе в петия си ден и стана една от най-дългите в историята на ЕС.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел обяви споразумението с еднословен туит: "Сделка!", написа той в социалната мрежа.
"Добро утро на всички", каза Мишел на пресконференция, която започна малко преди 06:00 часа сутринта, "Направихме го! Европа е силна. Европа е обединена!"
„Демонстрирахме, че магията на европейския проект работи, защото когато мислим, че е невъзможно, настъпва пролет в нашите действия благодарение на уважението и сътрудничеството“, добави Мишел.
Изказвайки се на пресконференцията заедно с Мишел, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че е „трябва да се съжалява“, че някои области на разходите - като например за здравето - са намалени в последната сделка между лидерите.
Но тя добави, че макар ЕС често да е обвиняван, че прави „твърде малко, твърде късно“, този път обвинението не издържа. "Преговаряхме четири дълги дни и нощи, повече от 90 часа, но си заслужаваше", каза тя.
Срещата на върха беше първата очи в очи на държавните и правителствените ръководители след въвеждането на мерки за блокиране през март и се проведе при извънредни здравни предпазни мерки. Лидерите често носеха маски за лице, срещаха се в далеч по-голяма зала от обикновено, за да осигурят социално дистанциране, и бяха принудени да намалят броя на своите делегации до само шест служители от обичайните 19.
Този път беше особено трудно договарянето на МФР заради Brexit. Националните столици и институциите на ЕС трябваше да запушат дупка от около или повече от 10 милиарда евро годишно, останала поради излизането от блока на Обединеното кралство, което беше с голям принос в бюджета.
Мишел ръководи преговорите и в крайна сметка преодоля масив от ожесточени разногласия, особено по отношение на частта за безвъзмездни средства от фонда за възстановяване, която доведе преговорите до ръба на срив в неделя вечер.
С пандемията на коронавируса, която все още бушува в световен мащаб и възобновяването на случаите с някои страни от ЕС, отделни лидери се опасяваха, че неуспехът да се постигне споразумение може да доведе до спад в акциите и потенциално да влоши икономическата криза. Много експерти казват, че пълният шок от пандемията все още не е усетен поради спешни държавни програми за предотвратяване на загубата на работни места, които скоро могат да изтекат. Европейската комисия прогнозира по-рано този месец, че икономиката на ЕС ще се свие с 8,3% тази година.
В крайна сметка лидерите продължиха разговорите си и Фон дер Лайен, която ръководи усилията за изготвяне на огромния план за бюджет и възстановяване, ще има финансов план от 1 януари, пригоден да се справи с кризата и да отговори на основните й приоритети в политиката, а именно Европейска зелена сделка за борба с изменението на климата и редица инициативи, насочени към дигитална трансформация.
Франция и Германия предложиха програма за дълг за безвъзмездни средства в размер на 500 милиарда евро през май, която Европейската комисия прие, и добави програма за заем от 250 милиарда евро. Докато в миналото страните от ЕС общо вземаха малки заеми на финансовите пазари, включително в отговор на дълговата криза в еврозоната през 2010 г., новият план отбелязва потенциално голям скок във фискалната интеграция.
Одобряването на плана бе триумф за Германия и Франция и лична победа за канцлера Ангела Меркел и президента Еманюел Макрон, които изградиха тесни работни отношения по време на кризата.
Макрон приветства окончателния пакет като „историческа промяна на нашата Европа и еврозоната“.
„Искам всеки да измери разстоянието, което беше изминато за два месеца“, добави той на съвместна пресконференция с Меркел. Германският лидер заяви пред репортери, че е "много щастлива" от сделката и е почувствала "облекчение".
"Не беше лесно това, че ни бяха нужни толкова много дни, а също така показа, че идваме от различни посоки. Но това, което отчитам, е, че в крайна сметка се събрахме и че сега всички сме убедени в това, което решихме да направим", добави Меркел.
Поддръжниците на плана твърдят, че това е изключителна символична демонстрация на солидарност в отговор на пандемията и съпътстващия я икономически шок - осигуряваща мярка за спасение за институциите на ЕС и за националните столици след първоначално хазартна реакция, при която паникьосаните правителства едностранно затваряха границите и забраняваха износ на спешни медицински консумативи.
Джузепе Конте, министър-председателят на Италия, който беше засегнат особено силно от кризата, заяви, че това е "исторически момент за Европа". "Ние одобрихме амбициозен план за възстановяване, адекватен на нуждите, които изпитваме, което ще ни позволи да се изправим пред тази криза със сила, с ефективност", каза той на пресконференция.
Но някои държави, по-специално самодеклариралата се "пестелива четворка" на Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция, бяха категорично против идеята да поемат дълг заради субсидии за възстановяване. През по-голямата част от срещата те се бориха ожесточено за намаляване на частта от безвъзмездните средства в полза на заемите.
Водейки битката, "пестеливите" спечелиха някои големи отстъпки в основния финансов план, включително значително увеличение на отстъпките, които се използват за ограничаване на техните вноски в бюджета на ЕС. Австрийският канцлер Себастиан Курц написа в Twitter, че сделката е "добър резултат" за ЕС и Австрия и демонстрира уважение към своите пестеливи колеги.
Марк Рюте, премиерът на Нидерландия, беше по-малко прочувствен от някои лидери на ЕС, като реши да не маркира сделката като „историческа“ - „това е термин, който не бих използвал“, каза той пред репортери.
Той похвали модела на управление на сделката, който дава на Нидерландия (или която и да е държава) възможност да задейства „аварийна спирачка“ на плащанията, ако смята, че правителството-реципиент не е изпълнило обещанията си за реформа.
Лидерите също се съгласиха да увеличат частта от митата на ЕС, които страните могат да запазят за собствените си бюджети - благодат за Холандия с нейните гигантски пристанища, отбелязва още изданието Politico.
