Да бъде въведен минимален доход общ за всички страни членки на Европейския съюз. Това ще предложи на Европарламента Европейският икономически и социален съвет. Това съобщи президента на съвета Анри Мало.
Общият минимален доход трябва да е между 400 и 1000 евро според държавата. Тепърва ще се уточнявя дали доходът ще е на член от семейство или ще става дума за минимално заплащане.
Новият праг трябва да влезе в сила до 5 години като целта е така да се стигне до сближаване на доходите и да се спре миграцията на работници.
155 евро - колкото е минималната заплата у нас - е твърде малка сума за издръжката на един човек, смята президентът на европейския икономически и социален съвет. Българският социален министър Хасан Адемов обаче определи като нереален минимален доход от 400 евро.
Приемете социалния минимум като цел, което трябва да се достигне, каза Анри Малос, председател на Европейски икономически и социален комитет пред журналисти. "Още не сме определили категорично, като сума минималният доход, ще трябва да говорим по него, но една сума между 300 и 400 евро, е нещо, което е смислено. Има и още един въпрос - дали става дума за минимален доход на лице или на семейство.
Важното е да се подсигури принцип за минимален доход във всички европейски страни и след това - да се определи ножицата между 400 и 1000 евро, между по-развитите държави. Следващата цел е малко по малко тази ножица да се затвори и сближи, което ще отнеме време”, заяви още Малос. Той обясни още, че 5 - 6 години са необходими за въвеждането на подобен инструмент за минималния доход във всички европейски държави.
Франция също настоява държавите от Европейския съюз да приемат минимални нива на заплащане като част от мерките за борба със социалния дъмпинг. В навечерието на изборите за Европейски парламент Париж реши да предприеме офанзива срещу нископлатените временни работници, пише онлайн изданието EurActive.com.
Опасенията на Франция за проблемите със заетостта и социалния дъмпинг са по-големи от всякога. Миналата седмица правителството обяви мерки за борба с нелоялните практики при наемането на временни работници от други държави от ЕС. В много от тези случаи фирми – „пощенски кутии“ наемат работна ръка на много по-ниска цена, което подкопава конкурентоспособността.
Париж смята, че директивата за временната заетост в ЕС трябва да бъде заобиколена и настоява държавите-членки да затегнат правилата, тъй като се прилагат различни схеми за измами с временно заети. Проблемът е най-силно изразен в секторите от икономиката, където се наемат неквалифицирани кадри като строителство, селско стопанство, туризъм.
Германия принципно подкрепя инициативата, но Великобритания се обяви против идеята, тъй като премиерът Дейвид Камерън настоява за по-драстично решение: ограничаване на правото за свободно движение в ЕС. Целта му е да привлече повече гласоподаватели, включително и да открадне част от електората, който се насочва към популистките крайнодесни и евроскептични партии на Острова.
Минималната заплата в Германия, за която се споразумяха коалиционните партньори, обаче вероятно няма да бъде въведена преди 2017 г. - това е срокът, до който бизнесът може да отлага приемането на минимално заплащане от 8,5 евро на час. Фирмите, които ползват временни работници, не са длъжни да въвеждат минимална заплата преди 2017 г., отбелязва изданието.
