След атентата в Париж отново се подеха спорове за това дали ислямът стимулира насилието. Този дебат обаче изкривява истината за успехите по интегрирането на исляма в Германия, твърди в коментара си Лоай Мътхун.
Напълно разбираемо е, че подлите нападения в Париж събудиха стари и добре познати принципни въпроси: дали ислямът не е религия, възхваляваща насилието и човеконенавистта?Може ли от свещените писания на тази световна религия да се изведе формулата, легитимираща насилието на развилнелите се джихадисти? И провали ли се интеграцията на мюсюлманите в Германия?
Тези въпроси са оправдани. И все пак те не улучват същината на проблема - а именно: съвместим ли е ислямът с достиженията на модерния свят и ценностите на свободните демократични общества? Междувременно би трябва да е станало ясно на всички, че ислямът не представлява
статична и непроменлива величина. А също и това, че никъде по света мюсюлманите не са монолитна общност. В различните мюсюлмански държави се изповядва различен ислям. Така например разликата между ухабитския ислям в Саудитска Арабия и шиитския държавен ислям в Иран е огромна. А в редица по-заможни мюсюлмански държави, като Малайзия или Турция, отдавна се е наложил прагматично-консервативният умерен ислям.
Това означава, че в крайна сметка мюсюлманите сами решават, какво да определят като ислямско или неислямско, без това да има връзка със страната и времето, в което живеят. Сунитският ислям, който се практикува от най-много мюсюлмани, не познава строгата йерархия и съответно няма единна, върховна инстанция, каквато е например папата в католическия свят. Следователно най-важният въпрос, свързан с атентатите в Париж, на който трябва да си отговорим е: какъв точно ислям искаме в Европа?
Успехите на интеграцията
Емоционално оцветеният дебат за исляма заплашва да изтика на заден план забележителните успехи в интеграцията на мюсюлманите, постигнати през последните години: създаването на форум за консултации по въпросите на ислямската религия в Германия през 2005 година даде тласък на интеграцията на мюсюлманите към свободния и демократичен обществен строй в страната. На практика това маркира нова епоха в разбиранията за задачите на модерните държави въобще.
Въпреки всички трудности и спорове, откритият диалог между държавата и мюсюлманите промени коренно обществените възприятия за исляма и неговата значимост в Германия. Макар някои популистки сили да използват исляма като плоскост, върху която проектират страховете на хората, за да злоупотребяват с тях, успехите на активната интеграционна политика са ясно забележими.
В отделните провинции е постигнат сериозен напредък при въвеждането на часове по ислям в държавните училища. Многообещаващи са и резултатите от създаването на катедри по ислямска теология в някои германски университети, които могат да дадат свой принос за възникването на един истински, европейски и демократичен ислям в Германия и Европа, който да направи непотребни всякакви други форми на "вносен" ислям.
Ислямът винаги е бил дете на своето време, а ислямската теология - продукт на политическата власт. Затова държавата и обществото трябва да направят всичко възможно, за да ускорят европеизирането на исляма. Атентатите в Париж показаха по най-брутален начин, че този процес няма алтернатива.
Източник: Дойче веле
