За първи път Европейският парламент обсъди гражданска петиция, която може в крайна сметка да се превърне в закон за ЕС. Става въпрос за Европейска гражданска инициатива, чиято цел е да се признаят за криминално престъпление унищожаването, мащабните щети и загубата на екосистеми. Инициативата е известна под името „Да спрем екоцида в Европа”.
От 2012 година, с изменение в Лисабонския договор, всички граждани на ЕС имат право на законодателна инициатива. Това става чрез Европейска гражданска инициатива (ЕГИ). Организаторите на всяка ЕГИ първо представят предложение по даден въпрос пред Европейската комисия, което трябва да бъде одобрено или отхвърлено. Ако бъде одобрена, съответната ЕГИ има една година, за да събере 1 млн. подписа на поне седем страни-членки на ЕС, за всяка от които има определен минимален праг на подкрепа. Когато това се случи, Европейската комисия е задължена да разгледа предложението за закон и да го оформи юридически, а организаторите на ЕГИ имат право да бъдат изслушани пред Европейския парламент.
Интересен факт е, че изслушване пред ЕП на организаторите на „Да спрем екоцида в Европа” имаше, въпреки че тази ЕГИ е подкрепена от само 185 хил. европейски граждани. Подкрепа за закон по темата има от четирима евродепутати – Кийт Телър, Андреа Валина, Аня Хазекамп и Елеонора Еви. А причината за малкото подписи е, че едва 44% от подкрепилите инициативата в интернет всъщност са се подписали – останалите просто са кликнали на съответната графа.
Според ЕК в тази сфера има законодателство – директивата за престъпленията срещу околната среда. Организаторите на ЕГИ „Да спрем екоцида в Европа” обаче не са съгласни, че тя е ефективна. Те считат, че директивата покрива много специфичен набор от нарушения, които трябва да са извършени умишлено. Идеята им е унищожението на екосистеми да се счита за престъпление дори и при неумишлени действия.
