От години европейските лидери на всички нива все по-често са поставени пред въпроса какво се изисква, за да бъдат приети нестихващите потоци от бежанци и как да се процедира с тях.
В рамките на дискусията "Справедливо разпределение на бежанците в Европа - създаване на обща система за убежище", която се провежда в Брюксел, представители на няколко страни изложиха своите впечатления за борбата с най-голямото предизвикателство в новата история на Стария континент.
Кметът на френското градче Гранд Сент – Дамиен Карем е с основен принос за създаването на един от най-големите лагери там. По време на петия си мандат като градоначалник, Карем е поставил за своя цел да осигури нормални условия за идващите от Африка бежанци, чиято крайна цел е Великобритания.
Усилията му, обаче са имали донякъде и обратен ефект, тъй като с подобряването на условията в Гранд Сент, градът е станал по-примамлив за бежанците.
„Последната зима беше изключително тежка и бяхме длъжни да подсигурим палатки с отопление, което ни затрудни много финансово. Някои от съоръженията даже бяха пометени от силен вятър. Когато все пак инсталирах дървени постройки с отопление, започнаха да прииждат все по-големи групи от хора“, споделя Карем.
Първоначално кметът не получавал никаква подкрепа от властите във Франция, като те на практика отказвали да подкрепят инициативата да бъде построен лагер, който да се различава от просто палатки в калта.
"Мястото, в което бяха настанени тези хора, беше едно разкаляно от дъждовете поле. Там живееха стотици жени и деца. Просто беше срам това, което се случваше", разказва Карем.
В крайна сметка били изградени 384 дървени бунгала. През цялото време кметът подчертава подкрепата, която имал от съгражданите си. "На първия тур на местните избори ние бяхме единствената община в Севера, в която Националният фронт не водеше – просто защото бяхме обяснили на населението", казва той.
France finally has refugee camp meeting international humanitarian standards #GrandeSynthe https://t.co/8kyBlaqn2i pic.twitter.com/YsTC3fHlNo
— The Local France (@TheLocalFrance) March 7, 2016
На юг, в местността Кара теме на източния егейски остров Лесбос, вече е оформено малко селце, заселено с емигранти с площ от 2.2 хектара. В него има 184 къщи, в които живеят близо 700 бежанци. Човекът, който отговаря за тази общност е Ставрос Мирогиянис, започнал работа като доброволец в центъра за бежанци веднага след откриването му през април 2015 г.
„Чувстваме се като посланици на европейското гостоприемство. Приемаме бежанците с „Добре дошли в Европа“. Всички имахме подозрение какво ни очаква, но действителността задмина и най-мрачните ни прогнози. Сега най-голямото предизвикателство за екипа ми е да съберем разделени семейства. Все пак трябва да отбележа, че в последните 4-5 месеца успяхме да напипаме пулса на работата с бежанци, разбира се, с помощта на държавата, Европейския съюз и много неправителствени организации. Превърнахме адската среда в нормална. Изградихме и нов център за настаняване. Водещите принципи в нашата работа са 4 – свобода, демокрация, уважение и достойнство“, споделя Мирогиянис.
Той заяви, че се радва и на подкрепата от страна на местните хора, като заяви, че гостоприемството и солидарността са присъщи на неговия народ. Ние се отнасяме със загриженост към всички, които пристигат при нас, но за съжаление в кризата с мигрантите понякога се разиграват интриги, които спъват работата ни“, посочва Мирогиянис и с гордост разказва, че на неговия остров се празнува както Рамазан Байрам, така и Коледа.
В края на обръщението си той спомена ролята на медиите, които според него са важни за оформянето на нагласите сред хората.
„И най-малката медия може да саботира нашите усилия. Понякога в новия ни център за бежанци идват журналисти, чиято единствена цел е да търсят проблеми и пробойни в нашата система. Акцентират върху негативното и така до голяма степен обезсмислят усилията ни“, завършва с тъга Мирогиянис.
Специалистът по миграцията от Агнес Ласе заяви от своя страна, че в Латвия притокът на бежанци след 2015 г. се е увеличил десетократно.
„Трябваше да бъдат създадени нови служби, дирекции и други звена. Поучихме се от скандинавския опит. Една от най-добрите служби, която разкрихме, е тази за социални ментори и работници, които се заемат индивидуално с търсещите убежище. Най-сериозният проблем беше вторичното преместване. 90% от емигрантите искаха да отидат в друга, по-богата страна. Нямаше как да им предложим някаква работа в Латвия, тъй като, за да започнеш дори нискоквалифициран труд при нас, са нужни минимални познания на езика“, споделя Ласе.
Виола Винтерщайн от Германия, която работи като доброволец в един от филиалите на Червения кръст заяви, че тя и колегите й са длъжни постоянно да откриват свободни места за настаняване. Тук трябва да става много бързо. Трябваше да намерим подслон за множество бежанци.
„Трябва да се грижим за хигиенните им навици, да им подсигуряваме храна 3 пъти дневно, чисти дрехи, спално бельо и всичко необходимо. Използвахме празни училищни сгради, изоставени постройки от бивши панаири, световни изложения, хангари по летищата и т.н. В един момент всички легла бяха изчерпани и потърсихме помощ от Канада. Най-голямото предизвикателство дойде тогава, когато се оказа, че „временно идващите“ ще останат с години“, посочва Винтерщайн.
Тя посочи, че повечето имат нужда и от психотерапии и постоянно лекарско наблюдение, като всеки от настанените очаква да му бъдат удовлетворени личните нужди, което допълнително утежнило ситуацията.
Андрес Ковац, директор на НПО организация за защита на мигрантите заяви, че през 2016 г. 400 души са получили статут на бежанци в Унгария, което е рекорд за страната, но все пак тя остава последна в Европа по този показател.
„Хората влизат и използват нашата страна като транзит. Някои се опитват да останат, после променят решението си. Миналата година сме работили с 4000 мигранти. Ние им помагаме с езикови курсове и др. По време на нашата работа чуваме от тези хора защо те искат да останат и защо не в Унгария. В момента нашата държава не дава никаква помощ за хората, които имат статут за социална защита. Разчитаме на такава от Европейския съюз и Върховния комисариат за бежанците“, споделя Ковац.
Както колегата си от Германия, пред организацията на Ковац най-голямото предизвикателство е настаняването на бежанците и след това намирането на работа.
„Повечето от тях се съгласяват да работят в заведения за бързо хранене за 2 евро на час“, посочва той.
Пиер Вербеерен от „Medicines du Monde“ заяви, че най-абсурдното в предизвикателството с бежанците е това, че те чакат с месеци в приемните центрове.
„Търсещите закрила трябва моментално да се регистрират в социалните служби, за да се стимулира желание у тях да се адаптират към живота. Доброто здраве формира едва 15% от доброто настроение на тези хора. За да не изпадат в депресии, самокапсулиране и желание за самоубийство, за тях трябва да се осигурят нормални условия за вписване в обществото“, смята Вербеерен.
Автор: Димитър Лазаров
