Канцлерът Хелмут Шмит бе погребан днес в град Хамбург. На церемонията присъстваха стотици хора - ръководството на страната, включително президентът Йоахим Гаук, канцлерът Ангела Меркел, членове на кабинета, членове на Бундестага, политици от други страни, както и обществени фигури. Германските телевизионни канали излъчваха на живо погребението, съобщава ТАСС.
Последно сбогом с Шмит германците си взеха в протестантската църква „Свети Михаел” в Хамбург. Хиляди граждани съпроводиха кортежа с тялото на бившия канцлер. Центърът на града беше блокиран от полицията, заради струпването на огромни маси хора.
„Хелмут Шмит остави дълбоки следи във всички нас”, каза германският канцлер Ангела Меркел. Тя подчерта, че „уважението към Шмит се основава на неговата отговорност и готовност да се справя с най-трудните предизвикателства. „Той беше готов да плати висока цена в името на това, което смяташе за правилно”, каза Меркел.
Бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър заяви, че Шмит олицетворява смелостта. „Той беше един от най-образованите политици в следвоенния период”, каза още той.
Хелмут Шмит почина в Хамбург на 10 ноември на 96-годишна възраст. Един от най-популярните политици в Германия, той бе начело на правителството от 1974 до 1982 г. Като политик и общественик беше прям в оценките си, вярваше в простонародното говорене и това никога не се отрази на негова популярност.
По време на войната е служил в хитлеристката армия и е бил пленен от съюзнически сили. След война завършва през 1949 година право и политология в Хамбургския университет. През 1953 и 1965 година е бил депутат. През 1967-1969 дори е ръководил парламентарната фракция на Социалдемократическата партия на Германия. През 1969 става и министър на отбраната в правителството на Вили Бранд. Впоследствие оглавява и министерствата на икономиката, финансите, за кратко е бил и външен министър.
Хелмут Шмит става канцлер през 1974 година след скандалната оставка на Вили Бранд, сред чийто съветници бе открит агент на разузнаването на ГДР. Самият Шмит бе представител на дясното и проамериканско крило на германските социалдемократи. Придържал се е към безкомпромисната линия в борбата с левите екстремисти, държал е на подобряване на отношенията с Франция, той е и един от инициаторите на Хелзинкските споразумения, засилили навремето политика на мирно съвместно съществуване между Запада и Изтока.
През 1982 година е принуден да подаде оставка при опит да сформира еднопартийно правителство. Наследява го консерваторът Хелмут Кол, който впоследствие ще стане обединителят на Германия.