Европейският съюз сключи сделка тази седмица, за да се справи с кризата с доставките на газ, но за да проработи тя, държавите-членки трябва да установят двустранни споразумения за споделяне на газ, а в момента повечето нямат такова споразумение. Осигурени са само шест такива сделки, оставяйки повечето от 27-те страни на ЕС без твърди условия за това как и кога ще споделят газ при криза в доставките или финансовата компенсация, която биха дали или получили за това, пише "Ройтерс".
Страхувайки се, че Русия може напълно да спре газовите потоци, страните от ЕС се споразумяха във вторник да ограничат използването на газ с 15% през зимата, за да запълнят хранилищата и да освободят гориво, което да споделят в случай на криза с доставките. Но зависи от отделните държави да решат как това споделяне на гориво ще се случи на практика.
Законите на ЕС задължават държавите-членки да изпращат газ на съседна държава, чиито домакинства или основни услуги като болници са изправени пред остър недостиг. За да се случи това, правителствата организират двустранни сделки. Само осем държави обаче са обхванати от шестте споразумения досега - включително между Германия и Австрия, Естония и Латвия и Италия и Словения.
Няколко страни преговарят за нови двустранни споразумения, казаха правителствени служители. Германско-чешкото споразумение трябва да бъде подписано до зимата, а Германия работи върху допълнителни споразумения с Полша и Италия, каза нейното министерство на икономиката. Но някои страни, силно разчитащи на руски газ - като Унгария без излаз на море, която се противопостави на сделката тази седмица - нямат такива. Италия и Франция са най-големите потребители на газ в ЕС след икономическата сила Германия. Италия има само едно двустранно споразумение за спешно споделяне на газ, а Франция няма нито едно.
Споразуменията за солидарност имат за цел да избегнат паническия отговор, ако кризата с доставките наистина удари, и да намалят риска страните да трупат гориво и да откажат да помогнат на своите съседи.
Гарантирано споделяне на газ
Идеята за компенсация може да се хареса на държави като Гърция и Испания, които първоначално не искаха от Брюксел да използват по-малко газ, за да помогнат на страни, които години наред поддържаха по-тесни енергийни връзки с Москва.
Испания не разчита на руски газ и дипломати от ЕС казаха, че призивът на Брюксел за солидарност е разстроил някои столици, които все още негодуват срещу острите критики на Германия към икономическата политика на южните държави по време на минали финансови кризи.
Досега Германия е била най-активната страна в търсенето на споразумения за солидарност със съседите. Освен че са най-големият потребител на газ в Европа, тръбопроводите на Германия са вените, по които газът достига до много централни и източни държави. Някои обаче изглежда не желаят да сътрудничат. Този месец Унгария заяви, че ще спре да изнася горива за други страни. Полша също използва скептичен тон по отношение на споделянето на доставките.
Сделката за целия ЕС във вторник беше одобрена от всички 27 членки с изключение на Унгария, която също първоначално се противопостави на петролните санкции на ЕС срещу Русия. Споразумението определя доброволни ограничения върху използването на газ, които могат да бъдат направени задължителни при криза в доставките. Но то включва набор от изключения и дерогации за държави и индустрии, което според някои анализатори означава, че ако Русия спре потоците, ще са необходими по-строги ограничения и споделяне между държавите, за да се гарантират доставките.
