Украйна никога да не влиза в НАТО, продължава да настоява Русия. Федерацията обаче би допуснала съседката ѝ да стане член на ЕС. От Москва са склонни да се откажат от повечето си искания към Украйна, които бяха поставени в началото на войната, и обсъждат гаранциите, които могат взаимно да си осигурят, за да поддържат мира в бъдеще. Това съобщава “Файненшъл таймс”, позовавайки се на четирима свои източници, запознати с хода на преговорите, които се провеждат от 28 до 30 март в Истанбул, предава 24 часа.
Двете страни се договориха за пауза във военните действия, за да деескалират напрежението и да не засилват хуманитарната криза в Украйна. Русия ще намали военното си присъствие в северната част на Украйна, около столицата Киев и Чернигов. Целта е да се изгради доверие между двете делегации и да се създадат условия за продължаване на мирните преговори, каза зам.-министърът на отбраната на Русия Александър Фомин.
Следете в реално време ситуацията в Украйна тук.
Москва не отстъпва от искането Украйна да се откаже от плановете си за членство в НАТО, както и да се ангажира да не бъдат разполагани бази на трети страни на нейна територия и да се гарантира, че Киев няма да се опита да създаде свое ядрено оръжие. Според украинските власти обаче, цитирани от УНИАН, тя се отказва от “денацификация и демилитаризация на Украйна”, както и от защитата на руския език.
Изглежда, че Киев е склонен да се съобрази с поставените изисквания, ако страната има гаранции за сигурност. Членът на украинската делегация Давид Арахамия посочва, че са предвидени такива и те са “близки до чл. 5” от договора на НАТО за колективна отбрана, предвиждащ нападението срещу дадена страна да се смята за агресия срещу всички съюзници. Планът е споразумението да бъде ратифицирано не само от Русия, но и от САЩ, Китай, Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия, Полша, Турция и Израел.
Предстои допълнително разискване на въпроса относно статута на Донбас и анексирания от 2014 г. Крим. За момента позицията на Украйна относно тях не е променена, но делегацията е предложила двете страни да се договорят, че поне 15 години няма да бъде използвано оръжие за решаването на спора, а през това време ще се водят преговори. Очаква се по-късно казусът да бъде разискан лично между двамата президенти - Владимир Путин и Володимир Зеленски, но още не е потвърдено кога това може да се случи. Москва e предложила дългоочакваната президентска среща да се състои едновременно с финализирането на мирен договор от външните министри, предава РИА Новости, цитирайки думи на съветника на руския държавен глава Владимир Медински. Въпреки отбелязания напредък в преговорите, които турският президент Реджеп Ердоган също старателно насърчи в началото на срещата, в понеделник Зеленски настоя да бъдат наложени още санкции срещу Кремъл.
Интересен факт е, че Русия се отказа от изискването за защита на руския език в Украйна. Киев беше съгласен Русия да открива училища с руски език в Украйна, но и Украйна да може да открива училища с украински език в Русия.
Междувременно според Пентагона последните маневри на руската армия в Източна Украйна показват, че превземането на Донбас се е превърнало в приоритет за тях. От Москва ще се стремят да приключат битката за пристанищния град Мариупол, преди да предприемат маневра “клещи”, за да хванат в капан и разбият най-добрите сили на Украйна около Донбас, смятат анализатори, цитирани от британското издание “Таймс”. Подобен ход може да осигури на руската армия напредване на север по река Днепър. Тогава руските сили биха могли да обкръжат украинските на изток, пречейки им да се оттеглят на запад - потенциално да обърнат хода на битката за Донбас.
Има вероятност подобна теза да бъде потвърдена, защото още в края на миналата седмица руското военно министерство обяви край на първа фаза от “операцията” в Украйна и заяви, че ще се съсредоточи върху пълното “освобождаване” на Донбас. Ден по-късно обаче превзе град Славутич, а след това бомбардира Лвов. Руският обстрел на основните украински населени места с крилати и балистични ракети продължава. Според оценки на американското разузнаване обаче този тип руски боеприпаси, които се водят иновативни, демонстрират изненадващо високо ниво на отказ - от порядъка на 60%.
Въпреки че преговорите вървят добре за момента, лидерите на НАТО се договориха на извънредна среща миналата седмица да укрепят източния фланг на алианса заради войната и предупредиха Москва да не използва химическо оръжие в сраженията там, а Китай - да не подкрепя агресията на Путин. Американският президент Джо Байдън заяви директно, че НАТО и САЩ “ще отговорят”, ако Русия използва химически оръжия на територията на Украйна.
На 26 март по време на своя реч във Варшава Байдън за пореден път разкритикува руското ръководство за действията в Украйна, а по-късно, без да обяснява за кого става дума, каза: “Господи, този човек не може да остане на власт”. В понеделник той добави, че не връща думите си по отношение на руския президент Владимир Путин и не съжалява за казаното, но отбеляза, че това е негово лично мнение, а не промяна в политиката на Вашингтон.
