Френското издание Le Figaro публикува материал под впечатляващото заглавие Soirée géante d’un rappeur à Noisiel: «L’État est fort avec les faibles et faible avec les forts» (Бурна вечер на рапър в Ноазиел: "Държавата е силна със слабите и слаба със силните").
Независимо от комендантския час и забраната за масови мероприятия, в парижкото предградие се състоял нерегламентиран купон с участието на няколко стотици души, съобщава на страниците на изданието общественият активист Пиер-Мари Сев (Pierre-Marie Sève).
Според него, тази практика станала повсеместна в неблагополучните райони на страната, чиито жители се ползват с пълна безнаказаност, за разлика от мнозинството законопослушни французи.
На 18 февруари, след вечерта на рапъра Uzi, гордост на квартала, се събрали на купон около 200 души, но на полицията е наредено да не записва участниците. За генералния делегат на IPJ Пиер-Мари Сев, тази отпуснатост на държавата в определени области създава законно чувство за несправедливост на мълчаливото мнозинство, спазващо законите. (Pierre-Marie Sève е генерален делегат на Института за правосъдие IPJ, сдружение на граждани, мобилизирани заедно с жертвите.) „В тези квартали деянията, забранени на национална територия, не се преследват” - отбелязва Сев.
Младежите се наредили около огромно ястие, без маски, след това използвали фойерверки в средата на улицата посред нощ, събуждайки квартала, докато полицията пристигнала в около два часа през нощта.
Полицейският синдикат на Алианса обаче осъдил указанията, дадени от шефовете онази вечер: не вербализирайте нарушителите! Ако версиите се различават, наистина ще изглежда, че много малко билети (разрешения) са издадени за партито.
Може да изглежда логично, че полицията не желае да издава билети след една година ограничения от всякакъв вид, но този случай подчертава по-дълбоко и много по-сериозно явление.
Полицейското началство изрично поискало да не се записват имената на хората, които не носят маски, не спазват вечерния час, използват фойерверки на обществени места и са предизвикали шум през нощта. Това е добре познат модел: командването моли полицаите да не се намесват в една или друга част от територията от страх или от желание да бъде избягнат „пожар”. С други думи, държавата изисква неспазването на закона да не води до последствия за тези, които го нарушават.
Наред с тази все по-видима безнаказаност, останалата част от страната се състои от мнозинството граждани, тези, които спазват законите, които често плащат тежки данъци.
В цяла Франция, от Айн до Френска Полинезия, 1500 квартала се считат за „градска политика“. В много от тези квартали полицията не циркулира свободно, не стреля дори при самозащита, за да избегне бунтове. Тук бизнесът и обществените служби са събрали багажа си. Това са беззаконните области, областите, в които правото на френската държава вече не се прилага.
Следователно в тези области действия, забранени на национална територия, не се преследват. Градското родео, продажбата на наркотици, изгарянето на превозни средства се извършват напълно безнаказано. Въведен е нов правен режим, който замества този на държавата и много често е този на закона на най-силния, този на насилието.
Четиридесет години правителствени грешки, предизборен стремеж да се угоди не избирателите, политически интриги, основано на идеология правосъдие, заплахи чрез медиите и апатията сред гражданите са довели Франция до взривоопасна ситуация, която несъмнено ще се взриви без лечение с „шокова терапия”, обобщава авторът на публикацията.
Превод: Ганчо КАМЕНАРСКИ
