Нидерландия забранява засега фракинга – подобно на ред други страни, които отхвърлят този метод за добиване на шистов газ. В Европа големият бум на фракинга изглежда няма да се състои.
Още една страна взе решение против фракинга. Нидерландското правителство прие петгодишен мораториум върху комерсиалния добив на шистов газ. До края на тази година Нидерландия ще реши дали фракингът изобщо ще бъде допуснат в страната.
Методът на хидравличното разбиване, известен като фракинг, не е нов - той съществува от десетилетия. Нови са източниците, които започват да се използват. Защото чрез фракинг се добива природен газ и от неконвенционални находища като въглищни легла и шистови скали.
В САЩ фракингът изживява бум, защото се смята, че при растящите днес енергийни цени определено си струва за добива на нефт и газ да се използват неконвенционални находища. Преди пет години и европейските страни започнаха да проучват потенциала на този енергиен източник. Добивът на природен газ чрез фракинг се смяташе за екологичен и щадящ природата. Много източноевропейски страни се надяваха освен това, че шистовият газ ще ги направи независими от Русия. Само че както става много често, реалността се разминава с очакванията.
Аргументите против фракинга
При т.нар. хидравлично разбиване, в земните недра под високо налягане се вкарват милиони литри вода, смесена с кварцов пясък и различни химикали. Чрез напречни сондажи се разкъсват шистовите пластове и се освобождава съдържащият се в тях природен газ. Критиците на метода се опасяват от заразяване на почвата и подпочвените води вследствие на използването на химикали. През 2010 г. много шум предизвика документален филм за последиците от фракинг в САЩ: той показваше как с клечка кибрит може да се запали чешмяна вода с голямо съдържание на метан в нея.
Освен това съществуват опасения, че фракингът може да предизвика земетръси. В САЩ и Германия се изразяват също така предположения, че някои от земетресенията през последните години вероятно са били предизвикани от газови сондажи. Опасенията са, че ако фракингът се наложи широко в Европа, трусовете могат да зачестят.
Фракингът да се забрани
В много европейски държави природозащитници и загрижени граждани протестират срещу фракинга, откакто фирми започнаха да проявяват интерес към шистовите находища в Европа. Франция е една от страните, които вероятно биха могли да извлекат най-много от шистовите находища, защото в земните ѝ недра се намират огромни залежи от шистов газ. Въпреки това през 2011 г. тя наложи мораториум върху фракинга. Нейния пример последваха и други държави, сред които и България.
Много региони са против фракинга дори там, където в национален мащаб той е разрешен. Например във Великобритания: докато в Англия широко се използва фракинг, Шотландия и Уелс наложиха забрани върху метода. А в една Испания областта Каталуния, но също и на други места, са против него.
В Германия досега съществуваше мораториум върху добива на шистов газ. Подготвя се обаче нов закон, който няма да забранява метода изрично, а само ще го ограничи силно - сондажи ще се правят с научна цел за установяване на рисковете за хората и околната среда.
Усилието не си заслужава
В източноевропейските страни вече са правени сондажи. Полша например доста време беше един от най-горещите привърженици на фракинга. Впоследствие обаче се оказа, че пробните сондажи не носят очаквания успех, чуждите инвеститори се оттеглиха и се формира силна съпротива срещу плановете за нови сондажи. Сходно се развиха нещата и в Румъния. Лошите резултати от пробните сондажи и протестите на природозащитници принудиха американския енергиен гигант “Шеврон” да се изтегли от Румъния.
Други страни още от самото начало бяха наясно, че фракингът не си струва труда. Норвегия и Швеция решиха, че експлоатирането на шистови находища е икономически неизгодно.
Природозащитниците може би наистина ще спечелят в крайна сметка битката срещу фракинга в Европа. То заради съображения, свързани с околната среда, а защото фракингът просто е икономически неизгоден.
Източник: Дойче веле
