Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел обяви, че евролидерите са постигнали споразумение по политиката на ЕС за климата. "Споразумение за климатична неутралност до 2050 г. Европейският съвет се договори за тази важна цел", написа той в Twitter.
Today’s discussion at #EUCO on the #Eurozone is about strengthening our monetary union.
— Charles Michel (@eucopresident) December 13, 2019
Our aim is clear: the #EU wants to create more jobs and a stronger economy. pic.twitter.com/oYRMVxwB3g
Държавните глави и правителствените ръководители от Европейския съюз обаче не се споразумяха на срещата си в Брюксел за отказ от атомната енергия. В публикувано на сайта на Европейския съвет изявление се казва: "Европейският съвет признава необходимостта от гарантирането на енергийна сигурност и уважава правото на държавите членки да определят енергийния си микс и да изберат най-подходящите технологии. Някои държави членки посочиха, че използват ядрена енергия като част от енергийния си микс", се казва в текста.
Франция, България, Чехия и Унгария са сред страните, които са изразили намерение да продължат да използват атомна енергия. Полша обаче успя да постигне специален статут и не беше включена в Споразумението за климата, постигнато на Европейския съвет в нощта срещу 13 декември.
Председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен каза, че сделката, договорена тази нощ от държавните глави и правителствените ръководители на 27 държави от ЕС, е достатъчна за ЕК да започне да изготвя конкретни законодателни мерки за блока за следващата година.
"Признаваме, че преходът е голям за Полша", каза Фон дер Лайен, но добави, че ЕК няма да променя графика си.
Полският премиер Матеуш Моравецки, чиято страна разчита на силно замърсяващите въглища за около 80 процента от енергията, от която се нуждае, каза, че преговорите са били много трудни. "Полша ще постигне "климатична неутралност", следвайки свое собствено темпо", съобщи той пред журналисти след маратонните преговори.
Полша поиска по-конкретни гаранции за финансирането на енергийния преход, включващ отказване от изкопаемите горива, в бюджетната рамка за 2021-2027 г., което е още една трудна тема за дебат в ЕС.
Нетни платци като Холандия обаче бяха категорични, че няма да предоставят повече средства, ако Варшава не поеме твърд ангажимент към амбициозната цел в сферата на климата.
Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че е доволна от резултатите.
"Няма разцепление в Европа на отделни части, но една държава членка се нуждае от повече време да види как ще приложи" споразумението, каза тя.
Австрия, Люксембург и Германия се обявиха против използването на ядрена енергия.
"Всяка страна може да реши какъв да бъде националният й енергиен микс. За Австрия ядрената енергия не е безопасен и устойчив източник на енергия", каза канцлерката Бригите Бирлайн.
Лидерите на 27 държави членки на ЕС са подкрепили единодушно идеята да бъдат въведени мита върху внасяните продукти от трети страни, които не спазват същите екостандарти като европейските.
Европейската комисия ще разработи през идните месеци нормативен акт за прилагане на този финансов механизъм, който е част от програмата "Зелен пакт" на новата ЕК.
В изявлението, публикувано на сайта на Европейския съвет, не се споменава директно подобна мярка. В него се казва, че Съветът "отбелязва намерението на Комисията да предложи механизъм за гранична регулация за секторите с интензивно отделяне на въглеродни емисии". В текста пише още, че мерките за елиминиране на въглеродните емисии трябва да се осъществят по начин, който запазва конкурентоспособността на ЕС.
