Европейският съд в Люксембург отряза българските превозвачи. Искът на нашата страна за спиране на прилагането на „Мобилен пакет I“ до окончателното решение на съда по т. нар. „Голямо дело“ е бил отхвърлен, съобщиха от Съюза на международните превозвачи, пише в. "Сега".
Съдът отхвърли иска за временно отлагане на прилагането на най-спорната разпоредба на "Мобилен пакет I" - периодичното връщане на камионите до мястото им на регистрация. През октомври 2021 г. България внесе иск за отлагане на мярката до окончателното решение на Европейския съд по делото, заведено от България и още 8 държави - членки на ЕС (Полша, Кипър, Унгария, Литва, Латвия, Естония, Малта и Румъния). Действията на българската държава бяха предизвикани от драстичната промяна на икономическата действителност, както и от доказани необратими последици върху околната среда (принудителните празни курсове на камионите ще доведат до покачване на въглеродните емисии). През 2020 г. Съюзът на международните превозвачи сигнализира за сериозни социално-икономически последици от мярката сред българския транспортен бранш.
С решението си Европейският съд на практика отказа всякаква възможност за намаляване на вредите от прилагането на „Мобилен пакет I“.
Няма информация каква е позицията на България на делото в съда, как е била аргументирана жалбата ни и как тя ще защити транспортния си бизнес също.
Според Димитър Димитров от Камарата на автомобилните превозвачи целта на големите западни държави в ЕС е да могат да контролират и камионите, и шофьорите дали спазват изискването на пакета. Според него обаче това може да се прави само от компетентните органи в страната, където е издаден лицензът на превозвача. „Същото важи и за връщането на шофьора на всеки 2 месеца в родината, защото е свободен гражданин и може да си кара полагаемата му се почивка в чужбина“, обясни браншовикът. Той добави, че задължителното връщане на камионите и водачите е в сила от 21 февруари, и след решението на съда не може да бъде отложено. Димитров припомни, че това ще донесе доста загуби на българските превозвачи, най-малкото, защото не за всички ще има поръчки за доставки на товари от Западна Европа за нашата страна. По думите му другата цел на пакета е да бъдат накарани българските транспортни предприемачи да отворят свои фирми в тези страни от Европа, където сега оперират, и да плащат там данъци и осигуровки, а не в родината. Той уточни, че това ще засегне огромно количество български камиони - минимум 60 000. „Досега те също са се връщали, защото правят и курсове до България, но средно по 3 пъти в годината, а вече ще трябва да се прибират 2 пъти по-често - 6 пъти. В резултат ще се увеличи броят на празните курсове и оттам и на въглеродните емисии“, каза още браншовикът. Той припомни, че докладът на ЕК за оценката на въздействие констатира същите неща.
„Те са решили да ни натиснат и да могат да изтеглят колкото се може повече наши фирми да се регистрират на тяхна територия. Няма обаче да успеят да контролират това изискване на пътя“, предполага Димитров. Той припомни, че в Западна Европа шофьорите ни непрекъснато биват глобявани за щяло и нещяло. Французите имали интересна практика - вземали изискуемата във всички случаи гаранция от няколко хиляди евро, за да не се задържа камионът, но за спорните нарушения не издават наказателни постановления, и то с години, и така те не могат да се обжалват в съда.
На 10 януари 2019 г. стотици българските превозвачи излязоха на протест в Брюксел. С жълти жилетки и трикольори те се обявявиха против приемането на пакета „Мобилност” - 1, по-известен, като планът „Макрон”. Към недоволството на нашите шофьори се присъединиха и техни колеги от Източна Европа.
По онова време, в края на декември 2018 г., евродепутатът Ангел Джамбазки от ВМРО, коалиционен партньор на ГЕРБ, заяви, че при приемане на пакета в този му вид България ще блокира всяко друго решение, което може да бъде блокирано. „Когато има някакво решение в интерес на Франция и на Германия, то да бъде спряно, блокирано от България, без значение какво е това решение“, закани се той в ефира на БНТ.
Преди това при българското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г. у нас на 17 май имаше протести в подкрепа на справедливите искания на нашите превозвачи. Те се проведоха в деня на срещата на високо равнище на лидерите от ЕС в НДК. Пак тогава експремиерът Бойко Борисов каза, че европейските лидери се ангажирали спорните текстове в пакета "Мобилност" да бъдат разгледани още веднъж, и се похвали, че 3 часа бил говорил с френския президент Макрон по проблема.
В крайна сметка обаче страната ни не успя да защити пред ЕК интересите на българските превозвачи. Това наложи заедно с другите 8 страни да подадем иск в съда в Люксембург за временно отлагане на прилагането на най-спорната разпоредба на "Мобилен пакет I" – за връщането на камионите и шофьорите. Цялата сага около този план показва как големите страни в Европа диктуват правилата на по-малките.
ОЩЕ: Проучване: Пакет Мобилност I увеличава вредните емисии
