Налице е сериозен риск атаките срещу свободата на словото в Европа да станат нова нормалност, предупреждават 14 международни групи за свобода на печата и журналистически организации на представянето на годишния доклад за Платформата на Съвета на Европа за защита на журналистите през 2020-а.
В годишния доклад за 2020 г. на Платформата за защита на журналистиката и безопасността на журналистите, който бе публикуван вчера от 14 НПО, са изброени 142 сериозни заплахи за журналисти в 47-те страни членки на Съвета на Европа. Те включват 33 физически нападения, 17 нови случаи на задържане и пращане в затвор, 43 случая на тормоз и сплашване и два нови случаи на безнаказаност при убийство. Понастоящем има общо 22 случая на ненаказани убийства на журналисти, а към края на 2019 г. в затвор са се намирали най-малко 105 журналисти.
Новото нападение срещу свободата на медиите на фона на пандемията Covid-19 влоши и без това мрачните перспективи, се казва в текста.
Докладът анализира сигналите, подадени на Платформата през 2019 г., и показва нарастващ модел на сплашване с цел мълчание на журналистите на континента. Последните седмици ускориха тази тенденция, като пандемията породи нова вълна от сериозни заплахи и атаки срещу свободата на печата в няколко държави-членки на Съвета на Европа. В отговор на кризата в здравеопазването правителствата задържаха журналисти за критични публикации, значително разшириха надзора и приеха нови закони, за да накажат „фалшивите новини“, дори когато сами решават кое е позволено и кое е невярно без надзора на съответните независими органи.
Тези заплахи рискуват да са преломна точка в борбата за запазване на свободни медии в Европа. Те подчертават спешния призив на доклада за осъзнаване от държавите-членки на Съвета на Европа на необходимостта да действат бързо и решително, за да прекратят нападението срещу свободата на печата, така че журналистите и другите медийни участници да могат да информират без страх.
Въпреки че общият процент на отговори на държавите-членки към Платформата се повиши леко до 60 процента през 2019 г., Русия, Турция и Азербайджан - три от най-големите нарушители на свободата на медиите, продължават да игнорират сигналите, заедно с Босна и Херцеговина.
Физическите атаки трагично включваха две убийства на журналисти: Лира Маккий в Северна Ирландия и Вадим Комаров в Украйна. Междувременно Платформата официално обяви убийствата на Дафне Каруана Галиция (2017) в Малта и Мартин О'Хаган (2001) в Северна Ирландия за случаи на безнаказаност, като изтъкна неспособността на властите да привлекат виновните пред съда. Единствено Словакия показа конкретен напредък в борбата срещу безнаказаността, като посочи предполагаемия организатор и четирима други, обвинени в убийството на журналиста Ян Куциак и годеницата му Mартина Кушнирова.
В края на 2019 г. платформата регистрира 105 случая на журналисти зад решетките в региона на Съвета на Европа, включително 91 само в Турция. Ситуацията не се подобри през 2020 г. Въпреки острата заплаха за здравето Турция изключи журналистите от масово освобождаване на затворници през април 2020 г., а Азербайджан, на второ място по журналисти зад решетките, направи нови арести заради критичното отразяване на коронавирусния отговор на страната.
През 2019 г. се забелязваше значително увеличение на съдебния или административен тормоз срещу журналисти и фалшиви и политически мотивирани правни заплахи. Изтъкнати примери бяха фалшивите обвинения за наркотици, повдигнати срещу руския разследващ журналист Иван Голунов, и продължителното затваряне на журналисти в контролирания от Русия Крим. Кризата Covid-19 засили инструментите на служителите за тормоз на журналисти с нови опасни закони за „фалшиви новини“ в страни като Унгария и Русия, които заплашват журналистите със затвор за нарушаване на официалната линия.
Други сериозни проблеми, идентифицирани от сигналите за 2019 г., включват разширени мерки за наблюдение, застрашаващи способността на журналистите да защитят своите източници, включително във Франция, Полша и Швейцария, както и политически опити за „улавяне“ на медиите чрез собственост и манипулация на пазара, най-ясно от всички в Унгария. Тези заплахи също се засилват от действията, предприети от няколко правителства в рамките на здравната криза, които включват допълнително произволни ограничения на независимите информации и достъпа на журналистите до официална информация за пандемията.
Партньорите на Платформата призовават за спешен контрол на действията, предприети от правителствата, за да поискат извънредни правомощия, свързани със свободата на изразяване и свободата на медиите съгласно извънредното законодателство, които не са строго необходими и пропорционални в отговор на пандемията. Неконтролираните и неограничени закони за извънредни ситуации са отворени за злоупотреби и вече са оказали сериозен смразяващ ефект върху способността на медиите да отчитат и контролират действията на държавните органи.
Въпреки че платформата приветства засиления акцент върху свободата на печата от европейските институции, включително както от Съвета на Европа, така и от институциите на Европейския съюз, продължаващата криза изисква по-спешни и строги реакции за защита на свободата на медиите и свободата на изразяване и информация и за подкрепа на финансовата устойчивост на независимата професионална журналистика. В ерата на извънредното управление, защита на пресата, тъй като пазачът на демокрацията не може да чака.
Вижте още:
България стабилно си седи на 111 място по свобода на словото
НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 30 април
