Решението на Европа да намали вноса на руски петрол до нула няма да се превърне в реалност - и това далеч не е толкова целесъобразно, колкото изглежда, пише Bloomberg.
Европейският съюз работи усилено, за да забрани вноса на петрол от Русия, както и да удари търговската позиция на страната със санкции за застраховане на корабоплаването. Въпреки това ЕС трябва да разбере, че целта за свеждане на износа на петрол от Русия до нула е едновременно недостижима и нежелана.
Унгария, Словакия и Хърватия вече заплашват единството на блока, като отказват да спрат вноса на руски петрол през следващите шест месеца и да спрат да купуват рафинирани продукти до края на тази година. Тяхната позиция трябва да се приема сериозно, дори ако аргументите им не са приети изцяло.
През тези три държави минава южният клон на тръбопроводната система "Дружба" - над 4800 километра тръби, по които сибирският петрол се транспортира дълбоко в Европа. Техните рафинерии са построени специално за обработка на определен клас суров петрол, идващ от Русия. И всички те ще бъдат в затруднено положение, ако трябва да търсят алтернатива до есента.
Наистина има алтернативи. Характеристиките на руската марка за експортна маслена смес, която се нарича масло от клас Urals, могат да бъдат получени чрез смесване на масло, доставено от други страни, но това ще бъде по-скъпо. Тоест не става дума за това, че петролните рафинерии в Унгария, Словакия и Хърватия няма да могат да работят. Въпросът е, че те няма да могат да работят със същата производителност и рентабилност, както преди.
Предоставянето на гратисен период на тези страни няма да подкопае санкционната политика, но ще им даде огромен финансов тласък, тъй като те ще продължават да рафинират евтиния руски петрол, докато техните конкуренти трябва да търсят по-скъпи алтернативи.
Разбира се, това не е причина да се откажем от целта за спиране на европейските покупки на руски петрол. Докато ЕС трябва да удължи преходния период за тези страни, той също така трябва да изисква постепенно намаляване на количеството руски петрол, който те преработват през този преходен период, точно както санкциите от ерата на Обама срещу иранския петрол предвиждаха за някои азиатски клиенти.
Въпреки че въпросните обеми в случая не могат да се нарекат незначителни, те все пак не са големи. Данните от руския нефтопроводен монопол Транснефт показват, че през 2021 г. комбинираните доставки на суров петрол за тези три страни възлизат на около 240 000 барела на ден. Това са около 10% от общите доставки на Транснефт за Запад през 2021 г. и по-малко от 7% от общите доставки за „далечната чужбина” – страни извън постсъветското пространство.
Сега е по-изгодно за Европейския съюз да приеме това постепенно намаляване на обема на руския внос на петрол, отколкото да рискува целия пакет от санкции.
Междувременно въвеждането на санкции срещу руския износ на петролни продукти води и до други трудности.
Едностранният аргумент трябва да има по-малко тежест. Всички европейски страни ще се сблъскат с необходимостта да търсят алтернативни източници на доставки. Тъй като рафинираните петролни продукти се произвеждат така, че да отговарят на регулаторните стандарти на конкретни купувачи, те позволяват много по-малко вариации от естествения суров петрол. Тези стандарти се различават в различните части на света, но дизеловото гориво, произведено съгласно разпоредбите на ЕС в рафинерия в Близкия изток, може да служи като заместител на подобен продукт от Русия.
Така че цените ще се повишат, но ще се повишат за всички. Ключовите въпроси са: какво всъщност имаме предвид под руски петролни продукти? И възможно ли е без тях?
Що се отнася до определението, главният изпълнителен директор на Shell Бен ван Биърдън вече отговори на въпрос миналата седмица: ако дизелът се произвежда в индийска рафинерия, но използва руски петрол, счита ли се за индийски или руски?
Миналата седмица, по време на представянето на резултатите на компанията за първото тримесечие, Биърдън каза: "Няма системи в света, които да ви позволят да проследите дали тази или онази конкретна молекула е била добита от геоложка формация в Русия." Коментирайки въпроса какво точно трябва да подлежи на санкции, той добави, че ако продуктът „подлежи на значителна обработка и промени, той всъщност губи своя произход“. С други думи, дизелът, изнесен от индийска рафинерия, която рафинира руски петрол, трябва да се счита за индийски дизел.
Алтернатива би била налагането на санкции върху всички продукти на всяка рафинерия, използваща руски петрол. На глобален пазар, където предлагането вече е ограничено, особено дизелово гориво, това би било икономическо самоубийство.
Руският петрол ще продължи да влиза на пазара. Европейският съюз обаче ще нанесе истински удар върху петролната индустрия на страната и държавните приходи. Санкциите върху директния износ на петролни продукти ще засегнат сектора на рафинирането на Русия и това ще засегне цялата верига за доставка на петрол до производствените операции в Сибир и другаде.
Ако европейският пазар, който е най-близкият и печеливш пазар за Русия, бъде затворен за Русия, това ще я принуди да изнася продукти на по-големи разстояния. А санкциите, засягащи транспорта, ще увеличат разходите за доставка. Следващата стъпка може да бъде някакъв вид вторични санкции - като тези, които Съединените щати наложиха на иранския и венецуелския петрол - за да намалят руските доставки за Азия.
Може би няма да се стигне дотам. В крайна сметка целта на санкциите не е да нанасят икономически щети на Русия като такава, каквото и да каже Кремъл. Целта на санкциите е да принуди Владимир Путин да спре своята „специална операция” в Украйна. Не съм сигурен дали това ще помогне, но все пак си струва да се опита.
Превод: Ганчо Каменарски