Европейската комисия подаде три съдебни иска срещу България пред Съда на ЕС за неприлагане на европейското законодателство.
Не сме транспонирали директива, свързана с наказателното производство
Днес, 25 юли, ЕК реши да сезира Съда на ЕС за това, че страната ни не е транспонирала правилно Директивата относно правото на информация в наказателното производство (Директива 2012/13/ЕС). Крайният срок, в който държавите членки трябваше да приложат документа в националните си законодателства, беше 2 юни 2014 г.
Още: 1 от 10 българи не вижда корупция. Успешен бизнес има само с връзки, смятат у нас
На 23 септември 2021 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо до България за това, че не е транспонирала правилно директивата в националното си законодателство. На 28 септември 2023 г. ЕК изпрати мотивирано становище, в което повтори оплакванията, изложени в официалното уведомително писмо.
България все още не е отговорила изцяло на опасенията на Комисията - например за неправилното транспониране на обхвата на директивата за лица, които де факто са заподозрени в извършването на престъпление, но все още не са официално признати за обвиняеми.
Това означава, че у нас лицата, които са само заподозрени, но все още не са официално обвинени в извършването на престъпление, не се ползват от правата, които им се полагат по силата на директивата. Това може значително да повлияе на справедливостта на техния съдебен процес, съобщиха днес от Европейската комисия в сайта си.
Въпреки че България е предприела първи стъпки за преодоляване на установените оплаквания, свързани с правото на писмено изложение на правата в производството по европейска заповед за арест и правото на достъп до материалите по делото, приетите допълнителни мерки също не са достатъчни, за да се гарантира правилното транспониране на тези права. Поради това ЕК реши да отнесе делото до Съда на ЕС, гласят аргументите на изпълнителния орган на ЕС.
Снимка: iStock
Още: "Няма напредък": Европейската комисия иска от България повече присъди за корупция по високите етажи
На съд сме заради временното предоставяне на социални услуги
ЕК взе решение да сезира Съда на Европейския съюз и заради това, че България е ограничила максималната продължителност на предоставянето на временни трансгранични социални услуги - например консултантски или застъпнически услуги, работа в общността, терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения и услуги за полагане на грижи, до шест месеца годишно.
Българският Закон за социалните услуги нарушава член 16 от Директива 2006/123/ЕО за услугите и членове 56 и 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз, мотивира се Комисията.
Държавите членки не могат да определят максимална продължителност на временните услуги. Концепцията за предоставяне на временни услуги се основава на няколко различни аспекта като продължителност, редовност, периодичност и непрекъснатост на услугите. Освен това държавите членки не могат да изискват от икономическите оператори да установят постоянен обект на тяхна територия за предоставяне на услуги.
Комисията изпрати първото официално уведомително писмо през юли 2019 г., последвано от мотивирано становище през юли 2020 г. България призна нарушението още през 2020 г., но оттогава досега не е предприела действия, за да гарантира спазването на правото на ЕС - въпреки ангажиментите си да приеме законодателство за отмяна на оспорваната разпоредба. Тъй като страната ни все още нарушава правилата на ЕС, Комисията реши да отнесе случая до Съда на Европейския съюз.
България дадена на Съда на ЕС заради услугите за хората с увреждания
Третият случай, заради който ЕК сезира Съда на Европейския съюз, е свързан с това, че България не е включила в националното си законодателство Европейския акт за достъпност (Директива (ЕС) 2019/882 относно достъпността на продуктите и услугите за хората с увреждания).
Въпреки че страната ни беше обявила, че ще предложи проект на закон за транспониране на Европейския закон за достъпността и ще го внесе в Народното събрание през декември 2023 г., ЕК все още не е получила официално уведомление от българските органи. Поради това Комисията заключава, че Европейският акт за достъпност все още не е включен в българското национално законодателство.
Още: България избегна Съда на ЕС: Закрита е ключова наказателна процедура
Европейският закон за достъпността изисква ключови продукти и услуги като телефони, компютри, електронни книги, банкови услуги и електронни комуникации да бъдат достъпни за хора с увреждания. Това ще спомогне за увеличаване на активното участие в обществото, включително в образованието и заетостта, както и за повече самостоятелност и възможности за мобилност на хората с увреждания, които представляват повече от 100 милиона европейски граждани.
През юли 2022 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо до България, а през юли 2023 г. последва мотивирано становище.
Още: ЕК дава България на Съда на ЕС заради водите, започва и друга процедура за нарушение
