Европейската комисия (ЕК) потвърди, че Гърция и международните институции в лицето на ЕК, ЕЦБ, МВФ и Европейския механизъм за стабилност са постигнали споразумение "по принцип" относно новата тригодишна спасителна програма.
Представител на Министерството на финансите в Атина съобщи, че участниците в преговорите за спасителната програма на Гърция са съгласували механизма на работа на Фонда, който ще се занимава както с приватизацията, така и с проблема за управлението на просрочените кредити в банковата система, съобщава БНР.
Двата въпроса бяха обект на разногласия по време на разговорите. Атина успя да постигне договорка с кредиторите за третия спасителен пакет за страната. Финансовият министър на страната Евклидис Цакалотос потвърди, че остават много дребни детайли за доуточняване.
Очаква се в следващите часове Европейската комисия да обяви постигнатото споразумение между Гърция и международните кредитори, съобщи за агенция ТАСС източник, близък до преговорния процес.
Сега планът трябва да отиде на гласуване в гръцкия парламент, за да може след това Еврогрупата да даде зелена светлина за плащанията за страната.
Същевременно премиерът Алексис Ципрас заяви, че се планира законова промяна за данъчните облекчения за депутати и министри.
Спасителната програма предвижда въвеждане на облагане в пълен размер на трудовите и допълните възнаграждения и намаляване с 15 на сто на заплатите на министрите и на ръководителите на високи държавни постове, допълва БГНЕС.
Постигнато е съгласие по две ключови теми на дискусии с ръководителите на мисии на кредиторите - новият приватизационен фонд, в който за 30 години ще се натрупат държавни активи на стойност 50 млрд. евро и решаване на проблемите на банките с необслужвани кредити, които достигнаха 90 млрд.евро.
По-рано Гърция и ръководителите на мисията на международните кредитори постигнаха съгласие за предварително споразумение относно основния сценарий за макроикономическите показатели на страната. Очаква се първичният излишък на държавния бюджет на страната през 2016 г. са бъде 0,5 на сто от БВП, а през 2017 г. - 1,0% от БВП. Този сценарий предвижда намаляване на БВП на Гърция с 0,5 % през 2016 г., а през 2017 г. връщане на страната към икономически растеж от 2,3%.
От оценката на макроикономическото развитие зависи общата сума на третата програма за Гърция. Държавните глави и правителствените ръководители на срещата на върха на еврозоната на 12-13 юли се съгласиха, че помощта за Атина трябва да е около 86 милиарда евро. В същото време Международният валутен фонд смята, че размерът й трябва да бъде по-голям - около 90 милиарда евро.
