На 13 ноември, понеделник, по време на заседание на Европейския съвет на ниво външни министри се очаква да бъде подписано споразумение, касаещо отбраната и сигурността в ЕС. Идеята е то да бъде задействано окончателно на разширения Съвет на европейските лидери през декември. Според оценки на Reuters и Financial Times, споразумението ще бъде подписано от 14 до 20 държави – в това число Германия, Франция, Италия, Испания, както и България, по думите на премиера Бойко Борисов от вчера (8 ноември).
Какво обаче е най-важното в това споразумение? Това е т.нар. механизъм за Постоянно структурирано сътрудничество (PESCO), който е предвиден в Договора от Лисабон. На практика със задействането на този механизъм от "държави-членки на ЕС на една и съща позиция по отношение на отбраната" се поставя началото на нов, международен военен съюз.
И Германия, и Франция – двете най-големи икономики в Европа, подкрепят инициативата. Проблемът обаче е, че Берлин и Париж имат различно виждане по изпълнението. Основната разлика идва от факта, че Франция желае да има възможно най-тясно сътрудничество и изпълнение на възможно най-много проекти в рамките на механизма, докато Германия иска възможно най-широко сътрудничество.
На практика PESCO се разжда по идея на Франция, като Париж иска малка група от достатъчно напреднали технологично европейски държави да обединяват сили и да участват в общи проекти и мисии, за да развиват военните си възможности като единен съюз. Главната задача на PESCO е да бъдат преодолени трудностите, които предизвикват разликите в оръжейните системи и оборудване на различните страни-членки на ЕС, като се създадат единни системи, за да няма прекомерно харчене на средства. Освен това механизмът предвижда да бъдат използвани ресурсите на възможно най-много държави-членки по проекти като например създаването на нов Европейски изтребител, който да замени "Юрофайтър“.
В предложенията за задействане на PESCO е включена идеята за паневропейски военно-медицински щаб, създаване на единен кризисен център, както и съвместни структури за подготовка на военни части. С одобрението и на НАТО, което е факт, се предвижда и създаване на "военен Шенген" - зона, в която свободно да се движат армейски части и оборудване на подписалите PESCO. Засега, обаче, тази идея не се счита като конкуренция на НАТО, а по-скоро като структура за бързо реагиране в случай на ескалирали кризи.
