ЛГБТИК лица". Резолюцията бе подкрепена от 492 евродепутати, сред които и повечето български пратеници в Брюксел, а бе отхвърлена от 141 гласували, като 46 се въздържаха.
В резолюцията се изтъква, че "правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите, интерсексуалните и куиър лицата (ЛГБТИК) са права на човека". Като "куиър" се определят онези, които не се вместват в изброените представители на нетрадиционните сексуални малцинства и могат да са носители на смесица от техни качества.
Дебатът, който протече вчера, последван от днешно гласуване, бе провокиран главно от Полша и донякъде от Унгария, които въведоха ограничения за ЛГБТИК лицата. Названието на резолюцията е отговор на решението на повече от 100 населени места в Полша да се обявят за "зони, свободни от ЛГБТИК идеология". През ноември 2020 г. унгарският град Надката прие резолюция, забраняваща „разпространението и насърчаването на пропагандата на ЛГБТИК лицата“.
България бе спомената на едно място чрез поправка в диспозитива на резолюцията, където се казва: "като има предвид, че ако сте родител в една държава членка, това означава, че сте родител във всички държави членки; като има предвид, че има случаи на деца с двама родители от един и същи пол, които са изправени пред трудности поради липсата на правни разпоредби за взаимното признаване на актовете за раждане на децата с двама родители от един и същи пол; като има предвид, че чрез съдебен акт, постановен по преюдициално запитване от страна на Административния съд София – град (България), Съдът на ЕС ще се произнесе по дело C-490/20 по случая на дете с две майки лесбийки, което вследствие на този правен пропуск е застрашено от липса на гражданство".
Документът призовава да се смята за нарушение на върховенството на правото в ЕС преследването на ЛГБТИК лица и това нарушение на човешки права да се има предвид при разпределянето на европейските фондове.
Освен това се отбелязва, че "когато става въпрос за ЛГБТИК лицата, става въпрос за тяхната идентичност, а не за някаква идеология". Цитирана бе Урсула фон дер Лайен, която заяви в речта си за състоянието на Съюза през 2020 г. пред пленарното заседание на Европейския парламент, че „там, където няма място за ЛГБТИК, там няма човечност. И това не трябва да съществува в нашия Съюз“.
Противници на резолюцията се опитаха да заличат повечето текстове чрез поправки, но бяха отхвърлени. Най-остър бе сблъсъкът около последната поправка (№43), която бе предназначена да заличи смисъла на цялата резолюция. Тя бе подкрепена от Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков от ВМРО.
Андрей Ковачев от ГЕРБ и Александър Йорданов от СДС се въздържаха. Останалите български евродепутати се обявиха против торпилиращата поправка.
Това бяха Асим Адемов, Ева Майдел и Андрей Новаков от ГЕРБ, Радан Кънев от ДСБ, Атидже Алиева-Вели, Илхан Кючук и Искра Михайлова от ДПС, Иво Христов, Цветелина Пенкова, Сергей Станишев, Петър Витанов и Елена Йончева от БСП. Емил Радев отсъстваше при вота.
