Евродепутатите от ГЕРБ/ЕНП подкрепиха обща позиция на 16 от общо 17-те представители на България в Европейския парламент, изпратена до Европейската комисия, относно проекта на Референтен документ за най-добри налични техники за Големи горивни инсталации.
Документът предстои да бъде приет в края на месец април 2017 г. В позицията те изразяват загриженост относно заключенията на референтния документ, който според тях не отчита в пълна степен спецификата на българските местни лигнитни въглища, които са с високо съдържание на сяра, ниска калоричност и високо пепелно съдържание.
Прилагането на предложените нови емисионните нива би засегнало най-големия съществуващ национален енергиен ресурс - Източно-маришкият басейн на лигнитни въглища, от който България добива 45% от произвежданата в страната електроенергия.
Българските евродепутати споделят мнението на експертите, че основните проблемни области в референтния документ са степента на сероочистване и нормите за живак.
По отношение на първия, те припомнят, че сероочистващите инсталации в България са изградени в периода 2002-2009 г. и вече са достигнали заложения технологичен капацитет за степен на очистване, какъвто се изисква в Директива 2010/75/ЕС за емисиите от промишлеността, в сила от 1-ви януари 2016г. Освен това, изискванията за удовлетворяване на по-високи степени на сероочистване са свързани с цялостна и скъпоструваща реконструкция, което би довело до несъразмерно високи разходи спрямо ползите за околната среда, се посочва още в позицията на евродепутатите.
Според тях безусловното прилагане на новите стойности може реално да доведе до ограничаване експлоатацията и загуба на перспектива за централите в Източно- маришкия басейн.
Ето защо те призовават Комисията, преди окончателното приемане на заключенията в референтния документ, да оцени още веднъж възможността по отношение на съществуващи големи горивни инсталации, изгарящи местни лигнитни въглища, допустимите стойности за серен диоксид да са съобразени с технологичните възможности и да са в съответствие с изискванията на Директива 2010/75/ЕС.
Евродепутатите посочват и необходимостта да се предвидят ефективни възможности за гъвкавост на компетентните органи и операторите, когато разходите за прилагане на по-стриктни от нива на очистване надвишават икономическите възможности или местните условия, в които те работят.
По отношение на нормите на живак, представителите ни в ЕП настояват за адекватна процедура и предпазливост при установяване на нивата на емисиите от живак с оглед на факта, че измерването на този показател е задължително едва от 2016г. и към момента са налични ограничено количество измерени данни, което създава несигурност в определянето на задължителни норми за допустими емисии от живак.
Не на последно място, българските евродепутати обръщат внимание на факта, че въглищните централи в района на мини Марица - Изток осигуряват работа на 33 000 миньори и още 120 000 работни места от свързаните с централите и мините съпътстващи дейности. Един внезапен срив във въглищната енергетика би предизвикал проблем с непредвидими последствия за България, както в социален план, така и от гледна точка на енергийната сигурност на страната и региона, категорични са избраниците ни в Брюксел.
Според тях, инструментът за най-добри налични техники предлага възможност за разпространяване на най-добрите постижения за опазване на околната среда и прилагане на усъвършенствани норми за ограничаване на вредните емисии. Тези политики, обаче следва да бъдат прилагани едва след като се вземат под внимание и съизмеримостта на разходите спрямо ползите за околната среда, какъвто е духа на европейските директиви в тази област се казва още в становището.
В заключение, българските членове на ЕП настояват председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, Комисарят по околна среда Кармену Вела и Комисарят по климат и енергетика Мигел Канете да обърнат необходимото внимание към повдигнатите проблеми, така че в рамките на референтния документ да бъде предвидено за държавите членки, чиито въглища са със завишени нива на сяра да се отчитат специфичните местни условия при прилагане на по-стриктни изисквания за очистване, както и да се спазват нормите за степен на десулфуризация, съгласно действащото законодателство в тази област.
Евродепутатите подчертават, че по-стриктните нормативни изисквания трябва да бъдат съчетани с гарантирана гъвкавост на компетентните органи и оператори за икономически целесъобразно и разходно-ефективно прилагане на политиките за опазване на околната среда и осигуряване на не по-малко важната енергийна сигурност на България.
