Докато малко повече от половината от европейските работници смятат, че условията на труд в тяхната страна са добри (53 %), мнозинството (57 %) все пак считат, че техните условия на труд са се влошили през последните 5 години.
Това показва публикувано днес проучване на Евробарометър, в което се изследва как кризата е засегнала качеството на труда, съобщиха от ЕК.
Въпреки че повечето работници са удовлетворени от условията на труд (средно 77 % в ЕС), налице са много големи разлики между държавите-членки, като процентите варират от 94 % за Дания до 38 % за Гърция. Като цяло повечето работници изразяват високи нива на удовлетвореност от работното време (80 %) и здравословните и безопасни условия на работното място (85 %), предаде БГНЕС.
Резултатите от проучването на Евробарометър ще бъдат включени в дискусиите на 28 април в Брюксел относно настоящите и бъдещите перспективи за действия на ЕС в областта на условията на труд. Конференцията ще предостави възможност за обсъждане на това как да продължи разработването на последователен и ориентиран към бъдещето подход по отношение на условията на труд в ЕС, за да се осигурят високи равнища на качество, безопасност и справедливост на работното място.
"Защитата и подобряването на условията на труд в ЕС означава полагане на грижи за нашия човешки капитал. Разполагаме със забележително наследство от правни норми и политики, за да осигурим добри условия на труд, които да дават възможност за високи нива на удовлетвореност сред европейските работници. Но също така съществуват опасения, а и реален риск, че условията на труд ще пострадат в резултат на икономическата криза. Заедно с държавите-членки и организациите на служителите и работодателите ние трябва да подновим усилията си да запазим и подобрим условията на труд", отбеляза комисарят на ЕС по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор.
Проучването на Евробарометър, проведено в 28-те държави-членки, показва, че повече от 80 % от респондентите в Дания, Люксембург, Финландия и Нидерландия считат, че условията на труд в тяхната държава са добри. Отделно, на ниво работници Дания отново заема първо място, като 94 % от работниците са удовлетворени от своите условия на труд — Австрия и Белгия заемат второто място, като са удовлетворени 9 от всеки 10 работници. Плътно след това се нареждат Финландия (89 %), Обединеното кралство и Естония (и двете с 88 %);
На противоположната страна, Гърция е с най-ниския процент на удовлетвореност на национално равнище (16 %) и е единствената държава, в която по-малко от половината от работещите респонденти са доволни от настоящите си условия на труд (38 %); В по-малка степен, на национално равнище нивата на удовлетвореност са по-ниски в Хърватия (18 %), Испания (20 %), Италия (25 %), България (31 %), Словения, Португалия и Румъния (всяка с 32 %), а също и в Словакия (36 %) и Полша (38 %).
Тази разлика в нивата на удовлетвореност може да бъде обяснена с множество фактори: социалният и икономически контекст, повлиян от кризата, но също и по-структурни характеристики като социален диалог, социални политики и трудово право, които могат да са по-силно или по-слабо изразени в зависимост от националните ситуации в ЕС.
Други ключови констатации от проучването показват, че има място за подобрение, и по-специално в следните области: редица фактори потвърждават нарастване на интензивността на труда. Стресът безспорно се счита за най-важният риск на работното място (за 53 % от работещите респонденти). Освен това, неудовлетвореността по отношение на работното натоварване, темпа на работа и дългия работен ден (над 13 часа) е по-често срещана от други проблеми, като липсата на интерес към задачите или недостатъчни периоди на почивка на седмична или годишна база;
По отношение на организацията на труда, във връзка с равновесието между професионалния и личния живот, 40 % от респондентите заявяват, че не им е предложена възможност да използват гъвкав режим на работа; В областта на здравословните и безопасни условия на труд, по-малко от един от всеки трима работници е заявил, че на работното му място са въведени мерки срещу новите рискове (например, предизвиканите от нанотехнологиите или биотехнологиите), или мерки, насочени към възрастните работници и тези с хронични заболявания. Заедно със стреса, като един от най-важните рискове на работното място се възприема неергономичната среда, като 28 % от респондентите определят повтарящите се движения и изморителните или болезнени пози като основен риск за здравето и безопасността на работното място, а 24 % — ежедневното вдигане, пренасяне или преместване на товари.
На конференцията на 28 април ще бъдат представени около 300 заинтересовани страни. Пет работни семинара ще дадат възможност за задълбочено обсъждане на здравословните и безопасни условия на труд, на преструктурирането, съвместяването на професионалния и личния живот, стажовете и международното измерение на действията на ЕС в областта на условията на труд. Профсъюзите, организациите на работодателите, създателите на политики, както на европейско, така и на национално равнище, се приканват да обмислят и предприемат общи инициативи за подкрепа на условията на труд и качеството на работното място, които са от съществено значение, за да се постигнат целите на стратегията "Европа 2020". Добрите условия на труд, включително здравословната и безопасна среда, често се свързват с висока мотивация, творчество и ангажираност на работника, водещи в крайна сметка до високи нива на производителност.
Проучването беше проведено в 28-те държави-членки между 3 и 5 април 2014 г. На родния им език бяха интервюирани по телефона (стационарен или мобилен) 26 571 респонденти от различни социални и демографски групи.
За целите на този Евробарометър "условия на труд" беше дефинирано като работно време, организация на труда, здравословни и безопасни условия на труд, представителство на работниците и отношения с работодателя. Стратегията "Европа 2020" определя амбициозни цели за повишаване на заетостта и намаляване на бедността. Европейският семестър, пакетът за заетостта и пакетът за социалните инвестиции допринасят за систематична и организирана от гледна точка на общоевропейския интерес реакция на променящите се социални предизвикателства и предизвикателствата, свързани със заетостта.
