Последното журналистическо разследване на журналистката на „Евроактив България“ Валя Ахчиева разкрива измама с използването на земеделски фондове на ЕС в страната. Това е част от широко разпространена престъпна схема, която представена на вниманието на европейския прокурор Лаура Кьовеши.
В своя документален филм, продуциран за „Euractiv България“ и телевизия TV +, Ахчиева разкрива как стотици декари земеделска земя в село Дъбово се обработват със соя, но само на хартия.
По време на посещението ѝ там става ясно, че соята е оскъдна и земята е обрасла с плевели. Независимо от това собствениците на земи са кандидатствали и са получили субсидии от ЕС за отглеждане на органична соя.
Във филма си Ахчиева цитира изказване на министъра на земеделието Десислава Танева по време на онлайн среща със земеделски работници през юни тази година, в което тя ги съветва да не разкриват измамите със средства от ЕС. По думите на министъра, ако информацията стигне до ЕК, парите ще бъдат спрени. По-късно Танева се оправда, че думите ѝ били извадени от контекста.
Разследващият журналист Валя Ахчиева отиде на място, за да провери как изглежда земята, обработена с био-соя, субсидирана по мярка 11 от Програмата за развитие на селските райони. Твърди се, че районът е инспектиран през юни от сертифицираща компания, която не е открила нередности.
Наемателят на земя, местната фирма „Силмик”, е кандидатствал за финансова подкрепа по мярка 11 за отглеждане на био соя. Средствата са предназначени за два парцела край село Дъбово, област Стара Загора.
Ахчиева и нейният телевизионен екип посетиха два пъти въпросните ниви, където не се вижда да расте нещо друго, освен гигантските плевели и хилави стъбла соя, въпреки че е време за прибиране на реколтата.
Журналистката прави опит да се свърже с фирмата, която има ферма и офис в селото. Единственият човек, който се съгласи да говори, е тракторист, представил се като Христо. Той потвърди, че отглеждат соя и нито я пръскат, нито я торят. „Затова е био и затова има плевели“, обясни той и добави, че „кравите изяли соята“.
Общинската служба по земеделие в близкия град Мъглиж потвърди, че тази година не е имало полеви проверки в тези райони, тъй като районите са обект на самолетно заснемане.
По-късно Министерството на земеделието предостави снимки, от които не е възможно да се установи, че на тези места се отглежда, камо ли да са изпълнени изискванията за биологично земеделие.
На кадрите при самолетното заснемане, позволено от ЕС, има малка разлика между плевелите и соята или между брануването и оранта, тъй като земята просто променя цвета си от зелено в кафяво.
Така че са необходими само малко усилия, за да се получат земеделски субсидии за земи, които не се обработват. И това работи. А земеделските барони го правят постоянно, се казва в репортажа.
Държавен фонд „Земеделие“ потвърди, че „Силмик” е в техния рисков списък. Извършвани са няколко проверки, като част от тях са установили, че няма измама, а за други докладите са изпратени в прокуратурата. Тази година обаче нивите не са инспектирани поради липса на физически капацитет за покриване на цялата страна.
По-късно Фондът поясни, че „Силмик” няма право на субсидия, въпреки че официално е кандидатствал за нея, тъй като нарушава договора и ще трябва да възстанови всички получени средства за текущия период - еквивалента на 48 000 евро.
Ахчиева се опита да изясни кой и как сертифицира покритите с плевели ниви като площи, засети с био-соя. Стана ясно, че името на сертифициращата фирма в този случай е “Serres – Certification of Environmental Standards” - международна компания със седалище в Германия.
От офиса на „Serres” в София отговориха, че са правили проверка в края на юни. Соята е била с височина 10 см, не са използвани забранени продукти и не е имало несъответствия. Сертификатът е издаден без никакви проблеми. В него се казва, че площта от около 64 хектара може да произведе до 128 тона биопродукти, което означава по 200 кг от декар.
Този сертификат позволява на компанията да продава до 128 тона органична соя, която вероятно не е произвела, но може да намери от друго място.
Остава да видим дали Дирекцията за борба с измамите на Фонда за земеделие ще предприеме действия, за да разбере дали това е опит за измама със средства от ЕС или това ще остане поредният скрит случай в държава, в която корупцията е широко разпространена, пише в материала на „Euractiv”.
Най-добрият шанс за разследване е ако новосъздадената Европейска прокуратура се намеси в процедурата.
